— Значи, Арлен уби Ахман и се скри? — попита настоятелно Лийша. — Какво ще им попречи сега да тръгнат след Тамос?
Рена махна презрително с ръка. Лийша се притесняваше за любовника си.
— Мозъците изобщо няма да обърнат внимание на графа, освен ако не се научи да изстрелва мълнии от задника си. — Тя се взря многозначително в тях. — Вие двамата, от друга страна, трябва да сте внимателни. Мозъците знаят кои сте. При сгода ще ви нападнат.
Лийша почувства как лицето ѝ се смрази. Роджър изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се подмокри.
— Откъде знаеш?
Рена отвори уста, но Роджър отвърна вместо нея.
— Тя е права. Сам го усетих по Новолуние. Щом излезех извън защитата, всички демони на полето се обръщаха едновременно към мен. Сякаш имах пламтяща мишена на гърдите си.
Лийша си представи стотици студени ядронски очи, вперени в нея и уязвимия живот, който носеше в себе си. Детето едва ли беше по-голямо от свитото ѝ кутре, но тя можеше да се закълне, че го усети как ритна. Мехурът ѝ крещеше, че иска да го изпразни, но тя стисна бедра и го пренебрегна.
— Значи, ще оставите Хралупата на милостта на демоните, ще си тръгнете и… какво? Ще се наслаждавате безгрижно на медения си месец?
— Ядроните не проявяват никаква милост, билкарке — каза Рена. — Ти би трябвало най-добре да го знаеш. Не ми казвай, че не ме е грижа. Никой не се е отнасял толкова мило с мен, колкото хралупарите. Това, че ме няма тук, не означава, че всяка ядронска нощ не се бия за тях.
— Тогава защо дойде? — попита Роджър. — Само за да ни кажеш, че повече няма да се върнете?
— Да — отвърна Рена. — Поне това ви дължа. Трябва да знаете, че помощ няма да дойде.
— Можеше просто да ми оставиш бележка — рече Лийша.
— Не мога да пиша — каза Рена. — Не всеки се е родил с богат татко и свободно време, за да научи буквите. Предполагам, че имате въпроси, така че ги задавайте бързо.
Лийша затвори очи, дишайки дълбоко. Рена беше способна да я вбеси дотолкова, че да не може да мисли. Можеше да попита направо дали Арлен е жив, но нямаше смисъл. Дори за миг не си бе помислила, че жената щеше да е толкова спокойна, ако той беше мъртъв.
— Кажи ми само едно нещо — рече тя.
Рена скръсти ръце, но зачака въпроса.
— Арлен уби ли Ахман? — попита Лийша.
Ръката ѝ се плъзна към корема, сякаш за да защити детето от отговора.
— И той няма да се върне — беше отговорът на Рена. — Не само хралупарите ще трябва да се защитават сами.
— Това не е отговор — тросна се Лийша.
— Казах ти да питаш — отвърна Рена. — Не съм казвала, че ще отговоря.
Непоносима жена. Лийша я изгледа студено.
— Защо двамата с Арлен имате сили и през деня, когато останалите нямат?
— А? — рече Рена.
— В тронната зала на графа ти победи Енкидо. Ударът му би трябвало да те парализира, но вместо това ти го запрати в другия край на стаята. Нито една жена с твоите размери не би могла да го направи без магия, но това стана посред бял ден. Как? Причината не е само в татуировките, нали?
Рена се поколеба, подбирайки внимателно думите си. Забавянето ѝ отговори ако не на първия въпрос на Лийша, то поне на втория.
Точно когато жената се накани да отговори, входната врата се отвори с трясък.
— Господарке Лийша! — извика Уонда.
Лийша откъсна очи от Рена само за миг, но когато отново погледна към нея, жената беше изчезнала.
— Създателю! — извика Роджър, скачайки на крака, защото също беше забелязал изчезването.
Миг по-късно Уонда влетя в стаята.
— Господарке Лийша! — Очите ѝ гледаха безумно, изпълнени с ужас. — Трябва веднага да дойдеш!
— Какво има? — попита Лийша.
— Красиянци — каза Уонда. — Красиянците са нападнали Лактън. Дърварите срещнали бежанци на пътя. Опитват се да ги доведат колкото могат, но ранените са много, а навън в нощта има и други.
— О, нощ! — въздъхна Роджър.
— Ядроните да ги вземат — изръмжа Лийша. — Прати бързоходци да настигнат билкарките и да ги върнат обратно в лазарета. Дърварите ще се съберат и искам с тях да отидат и доброволци. Ти и Дарси вървете с Гаред.
Уонда кимна и изчезна през вратата. Лийша почувства свеж полъх и се обърна. Край вратата се виждаше лека мъгла, почти незабележима допреди миг, която сега постепенно се сгъстяваше, придобивайки твърда форма.
И Рена отново застана пред тях. Лийша трябваше да се изненада, че я вижда да се разтваря и преоформя като Арлен, но незнайно защо това изобщо не я впечатли. Чакаха я по-важни неща.