Арлен вдигна юмрука си, обвит в ярък воал от енергия, докато вливаше магия в ударните защити по кокалчетата си.
— Животът нищо ли не означава за теб?
Джардир погледна безстрашно юмрука.
— Направи го, пар’чине. Удряй. Убий ме. Обречи на провал собствения си план. Защото, ако не го направиш, значи, ще признаеш, че съм прав.
Арлен го погледна изумено.
— Как така?
Джардир се изви, измъкна се от ръцете му и го удари в гърдите с длан толкова силно, че Арлен отлетя няколко фута назад, преди да се съвземе. Кръвнишкият поглед, който му хвърли, беше ужасяващ.
„Време беше Арлен да набие малко смирение в тоя ядронски син“, помисли си Рена и се подсмихна.
Джардир не изглеждаше притеснен; той отупа и изпъна робата си.
— Прав си, пар’чине. Много зеленоземци, и несъмнено немалко шаруми, умират по моя заповед. Но грешиш, ако смяташ, че животът им не означава нищо за мен. Всеки изгубен живот е един воин по-малко в Шарак Ка, а броят ни и без това е много малък.
— И въпреки това ти безчувствено… — започна Арлен.
— Не безчувствено. — Гласът на Джардир продължаваше да звучи вбесяващо спокойно. Праведността му сияеше дори в аурата му. — Зеленоземците са слаби, пар’чине. Знаеш, че е така. Слаби и разделени, като снопи жито. Шарак Слънце се роди от косата, за да последва още по-голяма реколта. Следващите поколения ще бъдат копия, готови да се хвърлят бързо в Шарак Ка. Изгубените животи са цената, която плащаме за обединението, защото само то ще ни даде силата да спасим Ала.
Арлен се изплю върху него.
— Няма как да го знаеш, арогантно копеле.
— А ти не знаеш дали аз ще ти донеса победата в Ядрото. — Джардир избърса безмълвно плюнката, макар да си личеше, че губи търпение. — Но въпреки това ме доведе тук и изцели раните ми, въпреки всичко, което съм направил. И продължавам да правя. Защото част от теб знае, че тук са заложени не само няколко живота. Това е бъдещето на човешката раса и не бива да се лишаваме от никакво предимство.
— Какво предимство ще ти донесат изнасилванията, убийствата и палежите? — попита яростно Арлен. — Принуждаването на хората да се кланят пред различен Създател? Как това ще ни направи по-силни? Хората в Хралупата са силни колкото твоите шаруми, а на мен не ми се наложи да унищожавам домовете и семействата им, за да ги заведа там.
— Защото Ний го направи вместо теб — отвърна Джардир. — Знам историята на твоето пристигане точно преди алагаите да заличат завинаги племето, също както направих аз навремето за шарачите.
— Хралупарите бяха само началото — рече Арлен. — Оттогава хиляди са се присъединили към дърварите.
— Бегълци от земите, които завладявам. Колцина от твоите чини щяха да грабнат копието, ако не ги бях прогонил от тяхната илюзия за безопасност? Когато се срещнахме за пръв път, ти ми каза, че много от хората ти няма да вдигнат ръка срещу алагаите, дори семействата им да са заплашени.
Той потрепна, разчитайки нещо в аурата на Арлен. Рена го погледна, но не можеше да го разбере.
Все още.
— Собственият ти баща — кимна Джардир. — Посрамил се е, когато просто е гледал как алагаите идват за теб и майка ти.
Рена може и да не разбираше по-недоловимите прояви на аурите, но дори тя не пропусна унижението и гнева, които обляха аурата на Арлен.
Но в аурата на Джардир също имаше нещо. Гордост. Уважение. С изострените си в нощта сетива тя видя как гърлото му се стяга, докато той продължаваше да опознава Арлен.
— Ти си я спасил. Не си бил достатъчно голям дори за шарадж, а си излязъл в полето като обучен шарум.
— Не беше достатъчно — промълви Арлен. — Изгубих я. Просто не бях достатъчно бърз.
— Съжаляваш ли, че си застанал на пътя на Ний заради нея? — попита Джардир.
— Нито за миг — отвърна Арлен.
— Ето това означава да си Шар’Дама Ка — каза красиянецът. — Да вземаш трудни решения, които другите не могат. Слабите, като баща ти, трябва да бъдат изблъскани настрани, за да могат да изпъкнат силните.
— Джеф Бейлс не е слаб — каза Рена, привличайки вниманието на двамата мъже към себе си. — Онази нощ той си научи урока, макар да минаха петнайсет години, преди да бъде подложен на изпитание. Когато останах сама в двора му, окървавена и гонена от демоните, той грабна едно сечиво и се изправи срещу тях. Спаси ми живота. Ти не си го правил, красиянецо. Потокът на Тибит вече е готов да се изправи срещу тях и за това не беше необходимо половината хора да умрат.