— Иневера — каза Джардир. — Не е важно как хората решават да тръгнат на Шарак Ка, а че тръгват. — Той погледна към Арлен. — Ти, пар’чине, каза, че вече сме над тези неща. Абан планира нападението над Пристан и Еверам ще определи дали той и Джаян, или лактънските господари на докове ще бъдат по-силните.
— Никога не трябваше да се доверявам на тоя мазен крадец на камили — изръмжа Арлен.
Джардир се подсмихна.
— И аз съм си казвал същото много пъти през годините. Единственото в Абан, за което човек може да е сигурен, е, че ще си остане Абан. Съвестта му работи само докато не се появи някакъв шанс за печалба.
— Почти съм готов да се плъзна до Пристан и да поступам както него, така и сина ти — рече Арлен.
Лицето на Джардир помръкна.
— Направиш ли го, пар’чине, край с договора ни. Направиш ли го, аз ще се върна на Черепния трон и ще те оставя сам с налудничавите ти планове.
Арлен сви устни и двамата мъже се напрегнаха, готови всеки момент да възобновят двубоя. Известно време останаха така, но накрая Арлен поклати глава.
— Ще видим. Междувременно двамата с Рена трябва да се погрижим за хората, които си прогонил в нощта.
— Така не сме се… — започна Джардир.
— Млъквай! — изрева Арлен с такава ярост, че Джардир потрепна. — Нощ е и няма да позволя на нашите братя и сестри да се изправят сами срещу нея.
Джардир кимна.
— В това, разбира се, няма никаква чест. Ще повикам Шанвах и Шанджат и тримата…
— Ще стоите тук и ще пазите пленника — отсече Арлен.
— Не сме ти слуги, пар’чине — каза Джардир, — за да ни нареждаш да стоим на стража.
— Това не е обикновен пленник — рече Арлен. — Знаем много добре кого сме заловили.
Джардир изсумтя.
— Алагай Ка.
Арлен кимна отсечено.
— Ако, когато се върна, не намеря и трима ви тук, на договора ни наистина ще бъде сложен край.
Джардир се поклони.
— Не позволявайте да ви видят. Спасете хората си в нощта, но Дневната война вече не е наша.
Арлен се намръщи, но кимна, след което се обърна и подаде ръка на Рена. Тя я пое и продължи да я стиска здраво дори докато се разтваряха във въздуха. Така свързани, те се плъзнаха по пътеката.
Рена се плъзна към кулата и се материализира тромаво на няколко инча над земята. След многото нощи, прекарвани в извличане на сила и плъзгане, тя се чувстваше замаяна и изцедена, слаба и пламтяща от поглъщането на толкова много енергия.
При рязкото падане тя изкълчи глезена си и залитна, но нещо я подхвана, преди да е паднала на земята. Рена се напрегна, готова за битка.
— Мир, сестро — каза Шанвах. — Аз съм.
Рена тръсна глава, изпъна крака си и отблъсна ръката на жената.
— И откога съм ти сестра?
— Откакто кръвта ни се смеси в гробницата на Каджи — отвърна Шанвах. — Сега сме сестри по копие.
Глезенът ѝ пулсираше болезнено. Рена се опита да го изцели, но установи, че няма достатъчно сила. Опита се да извлече още енергия, но цялото ѝ тяло сякаш бе обхванато в пламъци. По-лесно щеше да е да го остави да боли.
Рена погледна към хоризонта. Небето се разсветляваше, но до зазоряване все още оставаха няколко часа. Трябваше да се нахрани преди това, иначе през деня щеше да е напълно безполезна.
— Добре, но само до изгрев-слънце, после пак ще си станем врагове?
Шанвах сви рамене.
— Ако Шар’Дама Ка ми нареди да се бия с теб, ще го направя, Рена вах Харл, но няма да го искам. Виждам, че ти и пар’чинът притежавате чест, и си мисля, че Еверам сигурно има план за нас.
— Ще ми се да беше толкова просто — отвърна Рена.
— Просто е и същевременно не е — каза Шанвах. — Нищо на Ала не е просто, иначе щеше да е като в Рая. Еверам не ни разкрива плана си, но ние знаем, че го има.
— Да — потвърди Рена, макар да не беше съвсем съгласна. Само си губеше времето, което би трябвало да прекарва в лов, особено сега, с тоя навехнат крак. Тя извади ножа си. — Трябва да половувам малко. Върни ми силата.
Шанвах кимна.
— Ще те придружа.
— Как ли пък не — сопна ѝ се Рена.
— Ти си изтощена, сестро — рече Шанвах. — Повече хора е по-сигурно.
Рена поклати глава.
— Не ми трябва бавачка. Само ще ме забавиш.
— Но ние сме…
Аурата на Шанвах пламна с искрена обида и това ядоса Рена.
— Ние сме какво? Сестри по копие? Мислиш си, че това означава нещо за мен, след като прекарах цяла седмица, опитвайки се да спася живота на хората, които вие, пустинни плъхове, прогонихте в нощта?