— Увърташ думите по-добре от кхафит на пазара — изрече ядно Арлен. — Никой не беше виждал това копие от три хиляди години. Мощта му принадлежи на цялото човечество и аз го отнесох честно и почтено на Джардир, за да го споделя с вас.
— Шарумът да замълчи! — отсече Джардир, без да отмества поглед от Арлен. — Ти също увърташ думите, пар’чине. Това по никакъв начин не обяснява защо си ял това нечисто месо.
— Така ли? — рече Арлен. — Сам каза, че в Анокх Слънце няма храна. Затова хората ти го опустошиха по-зле и от мисловните демони. Не е имало време да проявяват уважение. Просто си искал да плячкосат града.
— Предупреждавам те, пар’чине… — започна Джардир.
— Не го отричай — настоя Арлен. — Да бъдеш Шар’Дама Ка, означава да вземаш важни решения, нали? Да понасяш отговорността за тях.
— Така и правя — отвърна с равен глас Джардир.
— Аз също — рече Арлен. — Исках да науча тайните на Анокх Слънце толкова силно, колкото и ти. Когато успях да се довлека до Оазиса на зората и защитих тялото си, имах достатъчно храна, за да се измъкна от пустинята…
— Или да се върнеш в Анокх Слънце — завърши Джардир.
Арлен кимна.
— Прекарах много време там в проучвания. Демоните са единственото нещо, което може да се яде. Трябваше да оцелея, за да предам на другите онова, което научих.
Той вдигна пръст във въздуха.
— Но оставих мястото в същото състояние, в което го намерих. Обзалагам се, че хората ти дори не са разбрали, че съм бил там. Значи, кой от нас по-добре оказва почит на Еверам и се бие с Ний?
Джардир се ухили злобно.
— Не споменавай Еверам или Ний, пар’чине. Ти не вярваш в тях.
— И въпреки това съм по-добър във вашата религия от теб! — отвърна Арлен и скръсти ръце на гърдите си.
— Ти ядеш алагайско месо — каза Джардир. — Наистина ли смяташ, че ще се опазиш от покварата му?
Арлен се засмя.
— Какъв проклет лицемер си ти! Целият ти живот, възходът ти към властта, завоевателният ти поход, всичко това е диктувано от алагай хора, а си седнал да ми говориш за поквара? Следвайки изкривената ти логика, как е възможно гласът на Еверам да се чува от демонски кости?
Джардир сви устни.
— Често сам съм се чудил, но силата им не може да бъде отречена.
— Разбира се, че не — рече Арлен. — Можеш да видиш проклетата магия. — Той посочи към Копието. — Копието на Каджи има демонска сърцевина. Както и Короната. Магията не е зло, а ядроните не са войници в някаква вечна война — продължи Арлен. — Те са просто животни, като нас. Животни, които милиони години са живели в сърцевината на Ала, окъпани в силата на Ядрото. Развили са се така, че да поглъщат и задържат част от тази сила, а ние сме се научили да я обръщаме срещу тях. Това е всичко.
Той протегна защитения си юмрук.
— Татуировките ми дават сила, но не повече от твоите белези. Истинската сила идва от яденето на месо. Затова мога да се разтварям във въздуха и да рисувам защити във въздуха. Да правя неща, за които ти се нуждаеш от Короната и Копието или изобщо не можеш да правиш. Сега си имам моя собствена демонска сърцевина.
— Ако те са просто животни, както казваш — рече Джардир, — рискуваш сам да се превърнеш в едно от тях, ако продължиш по този път.
— Знам го — отвърна Арлен. — От години не съм ял демони, но силата като че ли е останала завинаги с мен.
— Но си позволил и на своята дживах да рискува — рече Джардир.
Арлен отново се засмя, но този път в смеха му нямаше снизхождение. Веселието му бе искрено.
— Да ѝ позволя? Ти виждал ли си Рена Бейлс? При нея няма позволяване.
— Ядронски си прав — рече Рена, хващайки го за ръката.
Арлен я погледна с любов в очите, но продължи да говори на Джардир.
— Молих я да не го прави, но тя знае какво е заложено тук и се опитва да навакса. Мисли си, че ако не го направи, аз ще се разтворя и ще сляза в Ядрото да се бия с алагаите без нея.
— Не го карай да звучи като някаква налудничава мисъл — обади се Рена. — Сам ми каза, че те призовава. Аз също го чувам сега, когато се плъзгам по пътеките. Но това е битка, която не можем да спечелим сами.
Тя очакваше Джардир да се ужаси от мисълта, че Ядрото ги зове, но той само кимна.
— Зовът на Ний е силен, но вие трябва да устоите. Цяла Ала разчита на нас. Вярвайте в Еверам и Той ще ви запази силни.
Арлен поклати глава.