— Не е нормално да караш дълго време без сън — рече Лийша. — Може и да не сме изморени, но аз чувствам, че губя нещо. Без сънищата, в които да се скрия…
— … целият свят започва да се чувства като едно цяло — довърши вместо нея Уонда. — Да.
— Отивам да ти сваря отвара от небесниче и тъпчиплевел — каза Лийша. — Ще те отнесе поне за осем часа.
— Ами ти? — попита Уонда.
— Ще спя довечера, след като ги изведеш — обеща Лийша. — Честна дума.
Уонда изсумтя и се върна към упражненията си. Лийша се зачуди как ли се отразява магията на Арлен или дори на Рена. Дали през последните месеци изобщо бяха спали нормално? Кога бяха сънували за последен път?
Боеше се от отговора. „Вероятно и двамата са луди като кукувици.“
Уонда довърши упражненията си и двете влязоха вътре. Уонда свали дървената си броня от закачалката и приготви инструментите си за полиране. Бронята беше подарък от майката на Тамос, херцогиня Арейн, и Уонда я ценеше почти толкова, колкото лъка и стрелите, които ѝ беше дал Арлен. Всяка сутрин лъскаше оръжията и бронята с такава любов, както майка къпе детето си.
Лийша се възползва от възможността да кипне вода в канчето и да го отнесе в банята. Изгриза за нула време един сухар, съблече се и набързо се изми, преди да се преоблече в чисти дрехи.
Пое си дълбоко дъх. Скоро щеше да стане по-лесно. Потокът от бежанци продължаваше, но ръката на Хралупата се протягаше все по-надалеч и вече срещаха хора, водещи живи животни и натоварени с храна. Няколко града провеждаха организирани евакуации под защитата на дърварите.
Хралупата щеше да поеме и тях, но това ставаше много по-лесно, когато хората идваха като заселници, понесли храна и имущество, а не като първата вълна изтощени бежанци, които носеха само ранените си.
Тази вечер можеше да си позволи да поспи. Може би. Но младите доброволци вече се събираха в двора ѝ, учениците ѝ проверяваха силата и рефлексите им и ги разпределяха на групи. Когато Лийша и Уонда се появиха на вратата, бърборенето на младите хралупари утихна до възбуден шепот.
Всички доброволци бяха под и малко над двайсетте, хралупари, които бяха поискали да се присъединят към дърварите, но бяха отхвърлени по една или друга причина. Един имаше проблеми с дишането. Друг имаше нужда от лещи, за да вижда. Някои просто не бяха или достатъчно едри, или достатъчно силни, за да издържат напрежението.
„Разрастваща се класа от кхафити, ако не действаме внимателно“, помисли си Лийша.
— Те ме зяпат — рече Уонда.
— Аха — съгласи се Лийша. — Поне веднъж да почувстваш какво е. За тези деца ти все едно си Защитеният.
— Не се шегувай с Избавителя — каза Уонда.
— Ние всички сме Избавители — отвърна Лийша. — Това са негови думи. Твоята работа е да вдъхновиш тези деца така, както той вдъхнови теб. Светът се нуждае от всички Избавители, които може да получи.
— Тогава защо да не защитим дърварите и шарумите? — попита Уонда. — Защо само отхвърлените?
— Все още само изпробваме — отвърна Лийша. — Трябва ни малка група, която да можем да контролираме, за да проверим как работи процесът, преди да го приложим върху мъже с размерите на дърво.
Групите бяха три. Стела беше включена в едната от тях. Чичо ѝ Кийт, който беше само с няколко години по-голям от нея, беше в другата. Никой от участниците не можеше да бъде определен като цвета на воинството на Хралупата.
Първата дузина, включваща Калън Кътър, син на приятелката ѝ Бриана, щеше да получи специално изработени копия, които Лийша лично беше защитила. Те имаха къси дръжки и дълги, защитени остриета, направени така, че да източват магията от ядроните към човека, който ги държеше.
Втората групичка щеше да получи оръжия, които изглеждаха също като първите, но съдържаха късчета хора, облечени в защитено сребро. Копията щяха да задържат ограничено количество енергия в себе си както през нощта, така и през деня и щяха да се презареждат след изхабяването ѝ.
И накрая групата на Стела, най-желаната от всички, щеше да се сдобие със защити по кожата и да се обучава в шарусахк с Уонда.
Изпитанията щяха да продължат месеци, но ако хипотезите на Лийша се окажеха правилни, при следващата поява на демонските князе те щяха да разполагат с армия от Избавители.
Нейните защитени деца.
— Ето, готово.
Когато Лийша завърши последната защита на кожата на Стела, навън вече се беше стъмнило. Останалите чакаха заедно с Уонда в двора и се наслаждаваха на оръжията и кожата си. Всички знаеха, че скоро ще излязат в нощта, където много воини бяха отишли и не се бяха върнали повече.