„Не позволявай на номера да ти влезе под кожата — беше казал Арик, — защото тогава ще правиш само него до края на живота си. Предпочитам да се продъня в Ядрото, отколкото да разказвам едни и същи смешки всяка нощ, докато не умра.“
Без да обръща внимание на агресивните поза и тон на Лийша, той отиде в дневната и се настани в любимия си стол. Вдигна краката си на табуретката и зачака. Миг по-късно Лийша влезе, сумтейки, в стаята и седна на стола на Бруна. Не му предложи чай.
„О, нощ, сигурно е бясна“, помисли си Роджър.
— Люси те е посетила, а?
Беше го предположил, след като Лийша го повика посред нощ. Не че спеше много нощем. Малцина хралупари го правеха всъщност. Защитената светлина озаряваше улиците и пътеките, доказателство, че всички се намират в безопасност от ядроните. Хората възприеха новооткритата свобода в пълния ѝ смисъл и сега улиците бяха пълни денонощно. Пазарът на Шаманвах и смесеният магазин на Смит вече работеха и нощем.
— Разбира се, че дойде — сопна му се Лийша. — Някой трябва да ти набие малко здрав разум в главата.
— Значи, сега си ми майка, така ли? — попита Роджър. — Работата ти е да ми бършеш задника, като го изцапам, и да ме шляпаш, когато съм лош? — Той се изправи, преструвайки се, че разкопчава колана си. — Ако искаш ей сега ще ти легна на коленете и да приключваме?
Лийша закри очите си с ръка, но намръщената ѝ физиономия се беше стопила.
— Роджър, дръж си гащите запасани или ще ти пръсна една доза пипер!
— Това е най-хубавият ми панталон! — възмути се Роджър. — Чувам, че предпочиташ току-що отрязани шибалки. Дървесният сок не може да се изчисти от коприната.
— Никого не съм шибала през живота си!
Лийша се опитваше да скрие усмивката си.
— И аз ли съм виновен за това? — Роджър се почеса по главата. — Бих могъл да ти давам насоки вероятно, но ми се струва твърде странно да учиш някой как да те шиба с пръчка.
Лийша сподави смеха си.
— Ядрото да те вземе, Роджър, това не е шега!
— Да — съгласи се той. — Но и пробивът по Новолуние не беше. Сега никой не кърви и нищо не гори, така че няма причина да не се държим цивилизовано. Аз съм ти приятел, Лийша, не подчинен. Пролял съм също толкова кръв за Хралупата, колкото и ти.
Лийша въздъхна.
— Прав си, разбира се. Извинявай, Роджър.
— Ей! — Очите на Роджър се ококориха като паници. — Да не би Лийша Пейпър току-що да призна, че е сбъркала?
Лийша изсумтя и се изправи.
— Можеш да го разказваш на внуците си. Ще направя чай.
Роджър я последва в кухнята и извади две чаши, докато тя слагаше каната на огъня. Той задържа своята в ръка. Господарката Джеса — мадам в бордея на херцог Райнбек, където Роджър бе прекарал голяма част от ранните си години — го бе научила, че не бива да се доверява на билкарките, които винаги могат да подхвърлят нещо в чая му.
„Дори на мен, Роджър — беше му казала Джеса, намигвайки. — О, нощ, особено на мен.“
Лийша сложи ръка на хълбока си и се облегна на масата, докато чакаха каната да заври.
— Едва ли си очаквал всички да приемат спокойно това, че вземаш Кендъл за своя трета жена. Две не ти ли стигат? Нощ, тя е само на шестнайсет!
Роджър завъртя очи.
— С цели две години по-малка от мен. Демонът от пустинята е с колко, дузина по-голям от теб? Кендъл поне не се опитва да пороби всички на юг от Хралупата.
Лийша скръсти ръце, показвайки, че Роджър я е засегнал.
— Ахман го няма, Роджър. Той няма нищо общо с това нападение.
— Отвори си очите, Лийша — рече Роджър. — Само защото един мъж кара пръстите на краката ти да се свиват, не означава, че той е Избавителят.
— Я виж ти, кой го казва! — сопна му се Лийша. — Само преди един сезон безценните ти малки женички се опитаха да ме отровят, Роджър. Но те ти изпразниха семенните торбички и ти набързо се ожени за тях, без да те интересува мнението ми.
Роджър инстинктивно се накани да отговори, но Лийша Пейпър можеше да бъде упорита като каменен демон, ако се опиташе да заклещи рога в нейните. Затова отговори с тих и спокоен глас.
— Така е. Пренебрегнах съвета ти и направих онова, което ми се стори редно. И знаеш ли какво? Изобщо не съжалявам. Не ми трябва разрешението ти и да се оженя за Кендъл.
— Трябва ти пастир — рече Лийша. — Ще ти бъде по-лесно да намериш снежна топка в Ядрото.