За щастие, двете жени бяха твърде погълнати от собствената си драма и дори не забелязаха как Лийша се опитва да запази самообладание. Те се запътиха към двата стола пред писалището и седнаха без покана. Люси беше свила упорито устни и вените на слепоочията ѝ пулсираха. Това бе достатъчно, за да докара главоболие на Лийша.
Аманвах беше по-спокойна, но Лийша веднага разбра, че това е преструвка. Жената изглеждаше готова да свали със замах воала си и да плюе.
— Трябва да говорим с вас, господарке.
Ноздрите на Лийша пламнаха. Аманвах се държеше почтително, но не можеше да скрие заповедния тон, с който изказваше молбите си, сякаш те бяха просто някаква формалност и със сигурност щяха да бъдат изпълнени.
— Преговорите ли не вървят добре? — попита тя, макар да знаеше отговора.
Спокойствието на Аманвах се пропука.
— Тя иска дворец. Дворец! За третата съпруга на чин, чието семейство са слуги на овчари.
— Ей! — извика Люси.
— Не бързай да съдиш хората по ниския им статус — рече Лийша. Точно тя бе предложила на Люси да иска дворец, след като бе проучила брачните закони на красиянците. — Каджи не се ли е родил в семейство на нисши берачи на плодове? Десетки негови съпруги са притежавали дворци.
— Каджи е Избавителят, докоснат от Еверам — рече Аманвах.
— Сама каза, че Роджър също е докоснат от Еверам — отбеляза Лийша.
Аманвах се поколеба.
— Той е…
— Освен това каза, че Кендъл притежава част от дарбата му. Това не означава ли, че тя също е докосната?
Аманвах се облегна назад и скръсти отбранително ръце.
— Еверам докосва всички по някакъв начин. Не всеки получава дворец. Аз имам ли? Ами Сиквах? Ние сме от Кръвта на Избавителя. Трябва ли тази Кендъл да бъде поставена над нас?
— Да, точно така — рече Люси. — Може би точно тя трябва да е дживах, първа или както там се казва.
Веждата на Аманвах потрепна и Лийша разбра, че го е приела твърде навътре.
— Достатъчно, Люси. — Гласът ѝ прозвуча строго и жената се сепна. — Знам, че обичаш дъщеря си и искаш най-доброто за нея, но за какво Ядро ти е нужен тоя дворец? Нощ, ти изобщо виждала ли си дворец през живота си?
Люси изглеждаше готова да заплаче. Не беше от най-умните.
— Н-но вие казахте…
Лийша побърза да я прекъсне, преди да е издала номера им.
— Никога не съм ти казвала да обиждаш хората. Извини се. Веднага.
Ужасената Люси се обърна към Аманвах и придърпа полите си в тромав реверанс.
— Извинете, Ваше, ъъъ…
— Височество — подсказа ѝ Лийша.
— Височество — повтори Люси.
— Мисля, че е най-добре да си отделите малко време, за да обмислите нещата — каза Лийша. — Аманвах трябва да си напомня, че Кендъл не е някакво товарно муле, за което може да се пазари, а Люси да си припомни пасажите от Канона, които се отнасят до алчността. Рони ще ви запише нов час, когато да се видим отново. Може би по Пълнолуние?
Пълнолунието беше благословен ден за евджахците, ден за даване на клетви и сформиране на съюзи. Освен това така проблемът се отлагаше почти с месец, което даваше възможност на нея и Люси да потърсят нова причина за отлагане.
Аманвах кимна.
— Съгласна съм.
Без да се бави, Люси скочи от мястото си. Направи реверанс и изчезна. Аманвах остана на стола си и поклати глава, когато вратата се затвори зад жената.
— Кълна се в топките на Еверам, че не мога да разбера дали тази жена е майстор на пазаренето, или пълна глупачка.
Лийша беше изумена.
— Я виж ти, Аманвах, досега не те бях чувала да ругаеш.
— Аз съм Невеста на Еверам — рече Аманвах. — Ако аз не мога да говоря за топките му, кой би могъл?
Думите ѝ накараха Лийша да се засмее — първият ѝ искрен смях от цяла вечност. Аманвах се присъедини към нея и за миг между тях се възцари хармония.
— Какво още си наумила, Аманвах? — попита тя.
— Ти носиш дете — каза Аманвах. — Искам да знам дали е от баща ми.
Изведнъж хармонията изчезна. Както и слабостта и раздразнението на Лийша. В тялото ѝ нахлу адреналин и тя застана нащрек. Ако Аманвах се осмелеше да заплаши детето ѝ…
— Не знам за какво говориш.
Аманвах извади торбичката си с хора.
— Не ме лъжи, господарке. Заровете вече го потвърдиха.
— Но не ти казаха чие е? — попита Лийша. — Странни неща са тези зарове. Капризни са като че ли. Ненадеждни.
— Няма никакво съмнение, че носиш дете — рече Аманвах. — За да науча повече, ми трябва кръв.