— Господарке Джизел! — Уонда изтича до леглото ѝ. — Всички ни уплашихте, господарке.
Джизел се появи, понесла свещ, и избута Уонда настрани. Повдигна с твърда, но нежна ръка увисналия клепач на Лийша и поднесе свещта наблизо, за да провери зеницата ѝ.
— Всичко е наред, Лийша — каза Джизел, галейки я по бузата. — Заспивай отново. Не се е случило нищо, което да не може да почака до сутринта.
Лийша размърда пресъхналия език в устата си.
— Дала си ми тъпчиплевел и небесниче.
Джизел кимна.
— Спи. Заповед на билкарката.
Лийша се усмихна, отпусна главата си на възглавницата и отново потъна в благословен сън.
Когато се събуди на следващата сутрин, тя беше толкова силна, колкото не се бе чувствала от месеци. Мислите ѝ все още бяха замъглени от съня, но това не беше нещо, което един хубав силен чай да не може да оправи.
Когато излезе от стаята си, Джизел я чакаше, увита в шала си. Наставничката ѝ се чувстваше в кухнята ѝ като у дома си. Тя тикна една димяща чаша в ръката на Лийша, черен чай с бучка мед, какъвто бяха пили безброй утрини.
— Водата в банята е гореща. Погрижи се за тоалета си и сядай на масата. Закуската ще е готова, преди да се усетиш.
Лийша кимна, но се поколеба.
— Ужасно съжалявам за онова, което казах.
Джизел махна с ръка.
— Трябваше. За повечето неща си права. Можеше и да си по-учтива, но една бременна жена, която не е спала като хората от месец, е доста раздразнителна. Сега иди да се измиеш.
Когато Лийша приключи с банята и чая си, мислите ѝ се бяха прояснили напълно. Тя избра любимата си рокля и седна да закусва. Джизел и бе приготвила димяща чиния яйца и зеленчуци, както беше обещала.
— Прегледах те, докато беше в безсъзнание — каза тя. — Сърцето на бебето удря като брадва на дървар. Силно. — Джизел посочи Лийша с вилицата си. — Но вече започва да ти личи. Тамос може и да не го забележи, докато е заврял лице в гърдите ти, но останалите в града с удоволствие ще му го покажат, ако не са го направили вече. Ако смяташ да му кажеш преди някой друг, сега е моментът.
Лийша не отместваше поглед от храната си. Джизел, също като повечето хралупари, предполагаше, че детето е от Тамос.
— Ще говоря с него. И без това днес трябва да се погрижа за кралската градина.
Джизел се засмя.
— Така ли му викаш? Не е лошо име. Само че се погрижи добре за градината, преди да му кажеш за реколтата.
Каретата откара Лийша и Уонда право при входа на кралската градина. Някои от хората на графа се приближиха, но Уонда им препречи пътя, докато Лийша се скри между дърветата. С Уонда на портата, никой освен нея нямаше да може да влезе в градината.
Сърцето ѝ запърха. Промъкването в дома на Тамос винаги я възбуждаше. Страхът да не бъде хваната и предвкусването на секса бяха силни като бутилка коузи. Но днес беше по-различно… Щеше да му се отдаде за един последен път, както беше предложила Джизел, но не само за негово удоволствие, а и за свое.
Някога го беше сметнала за способно единствено на насилие разглезено конте, което лесно може да бъде манипулирано. Но Тамос не спираше да я опровергава. Той нямаше силно въображение, справяше се със ситуациите по военному, но беше известен със справедливостта си и хората бяха наясно какво да очакват от него. Никога не се колебаеше да се възползва от произхода си, но когато идваха ядроните, не се колебаеше да застава пред хората си.
Днешното посещение можеше да сложи край на годежа им и Лийша с изненада установи колко силно го желае. Детето щеше да се появи след половин година. Кой знае каква съдба им бе подготвил Създателят.
Лийша за секунди прекоси лабиринта от храсти и влезе в дома на графа през тайната врата. Тариса я чакаше и дискретно я придружи до чакалнята с друга тайна врата, водеща право в спалнята на Тамос.
Графът я чакаше; взе я в прегръдките си и страстно я целуна.
— Добре ли си, любов моя? Казаха, че си припаднала…
Лийша отново го целуна.
— Няма нищо. — Ръката ѝ се плъзна надолу и дръпна колана му. — Можем да си откраднем поне един час, преди Артър да се осмели да почука. Ако си истински мъж, можеш да ме вземеш два пъти.
Лийша знаеше, че графът е способен на това. Тамос се биеше с демони почти всяка нощ и тя беше вградила хора в бронята и копието му. Сега графът беше станал по-висок, отколкото когато го беше срещнала за пръв път, и страстта му се беше удвоила. След първата им нощ заедно не се беше появявал и намек от безпокойството, което го беше лишило от твърдостта му тогава. Тя вече усещаше издуването на бричовете му.