— Ти не разбираш… — започна Роджър.
Аманвах го прекъсна със смях.
— Аз съм дъщеря на Ахман Джардир! Нима си мислиш, че не разбирам кръвното отмъщение? Всъщност ти не разбираш, съпруже. Трябва да убиеш този човек. Трябва да го направиш сега, преди той да получи възможност отново да нападне теб и твоите хора.
— Няма да посмее — каза Роджър. — Не и тук. Не и сега.
— Кръвното отмъщение може да се предава от поколение на поколение, съпруже — рече Аманвах. — Ако не го убиеш, може би неговите внуци ще си отмъстят на твоите.
— И аз ще попреча на това, ако го убия сега? — попита Роджър. — Или просто веднага ще си създам врагове в лицето на децата му?
— Ако той има такива, най-добре е да убиеш и тях — отвърна Аманвах.
— Създателю, сериозно ли говориш? — възкликна втрещеният Роджър.
— Ще изпратя Колив — каза Аманвах. — Той е кревакхски наблюдател и едно от Копията на Избавителя. Никой няма да го забележи, а за всички свидетели твоят враг просто ще е паднал от коня или ще се е задавил с грахче.
— Не! — извика Роджър. — Никакви наблюдатели! Никакви дама’тингски отрови. Изобщо няма да се намесвате. Джейсън Златния тон е мой и аз трябва да реша дали ще си отмъщавам, или не, и ако ти не уважиш решението ми, това ще сложи край на брака ни.
След думите му настъпи мълчание. Толкова дълбоко, че Роджър можеше да чуе туптенето на сърцето си. Част от него искаше да си вземе думите обратно дори само за да разчупи тишината, но той просто не можеше да го направи.
Защото бяха абсолютно верни.
Аманвах впери поглед в него и той не отмести очи, предизвиквайки я да примигне.
Накрая жената го направи, сведе поглед и се поклони ниско. От думите ѝ капеше отрова.
— Както желаеш, съпруже. Кръвта му е само твоя.
После го погледна отново.
— Но знай, че с всеки ден, в който оставиш този мъж да живее, действията му ще натежат срещу теб, когато тръгнеш по самотния път, за да бъдеш съден.
Роджър изсумтя.
— Ще рискувам.
Аманвах издиша гневно през носа си, завъртя се на пети и се изнесе към личните си покои, като затръшна вратата след себе си.
Роджър искаше да изтича след нея. Да ѝ каже, че я обича и иска бракът им да трае вечно, но силата го напусна и действителността го обгърна от всички страни.
Джейсън Златния тон беше в Хралупата и Роджър не можеше да го избягва вечно.
Поканата пристигна на следващата сутрин; щеше да се проведе специална следобедна среща, за да посрещнат официално пратеника на херцога.
Роджър смачка хартията в юмрук и се погрижи да не я оставя на място, където може да бъде намерена. Аманвах все още беше в личните си покои и от вратата ѝ лъхаше хлад.
— Трябва да видя барона — каза Роджър на Сиквах.
Тя веднага отиде да приготви подходящи дрехи.
Дори гардеробът на Роджър носеше почерка на Аманвах. Тя беше ужасена, когато разбра, че дрехите, с които бе отишъл в Дара на Еверам, са единствените, които притежава. Час по-късно шивачите на Шаманвах вече го събличаха и му вземаха мерки.
Добре, че строяха къща. С темповете, с които се пълнеха гардеробите на Роджър, скоро щеше да се наложи да отделят за тях цяло крило.
Не че се оплакваше. Сега имаше подходящи дрехи за всякакви случаи, ушити от фини материали, с цветове, чиято яркост варираше според вида на събитието. Нощ, можеше да кара цял месец, без да носи едно и също нещо два пъти. Това му напомни за ранните му дни с Арик, когато той още беше пратеник на херцога и двамата живееха в двореца. Дори сега, след като бе научил истината за онези времена, това си оставаха най-щастливите дни в живота му.
В началото Роджър се опита сам да подбира дрехите си, но съпругите му бързо го отказаха. И наистина, те разбираха повече от тези неща.
Жакетът и бричовете, които Сиквах избра за неофициалната среща с барона, имаха сложни шарки в убити цветове, като красив красиянски килим. Широката риза беше от безупречна бяла коприна. Имаше чувството, че все едно е облякъл облак.
Медальонът на Роджър лежеше тежко на гърдите му под въздушната дреха. Кралският анжиерски медал за храброст на дебела плетена верижка. Върху него имаше кръстосани релефни копия зад щит с герба на херцог Райнбек — корона, покрита с листа, над обрасъл с бръшлян трон. На знамето под щита пишеше:
Но Роджър го носеше наобратно, с гърба напред, върху който бяха гравирани още четири имена:
Имената на онези, които бяха загинали, защитавайки Роджър. Пет имена. Пет живота, пожертвани заради него. Колко още щеше да струва мизерното му съществуване?