Второгласния. Така останалите жонгльори наричаха Джейсън Златния тон по времето, когато Арик Сладкогласния беше вестоносец на херцога. Говореше се, че има повече покровители заради връзките на чичо си Джансън, отколкото заради златото в гласа си.
Но никой не смееше да нарече Джейсън „Второгласния“ в лицето, освен ако не беше готов за бой. Чичото на Джейсън беше добър не само в сметките. Майстор Джейкъб не беше първият — или последният — чието убийство Джейсън бе извършил безнаказано.
Хари като че ли прочете мислите му.
— Вече не си някой второкласен уличен изпълнител, Роджър. Ако ти се случи нещо, всяко копие в Хралупата ще се вдигне, за да въздаде правосъдие.
— Светъл ден за правосъдието — отвърна Роджър, — но аз просто ще си бъда мъртъв.
В този момент Артър и Гамон скочиха на крака, последвани бързо от останалите съветници, и в стаята влязоха граф Тамос и Джейсън Златния тон.
Златния тон излъчваше все същата мазна арогантност, която си спомняше Роджър, но работата за трона очевидно му понасяше добре. Последния път, когато го беше видял, Джейсън беше по-слаб.
Роджър запази жонгльорската маска на лицето си, с ококорени очи и залепена усмивка, но вътрешно се чувстваше така, сякаш всеки момент щеше да повърне. Усещаше тежестта на ножовете в калъфките, привързани към ръцете му. До вратата пазеха Дървени войници, но нито те, нито който и да е друг от офицерите край масата можеше да се движи по-бързо, отколкото можеше да хвърля Роджър.
Но после какво?
„Идиот, последвай собствения си съвет — смъмри се той. — Може би заслужаваш да усетиш вкуса на отмъщението и да загинеш бързо от ръцете на Дървените войници, но какво ще се случи с Аманвах и Сиквах, ако убиеш пратеника на херцога?“
Райнбек сигурно щеше да сметне, че загубата на Златния тон си заслужава, ако това му послужи като извинение да плени двете красиянки и да ги задържи като заложници.
Затова той остана на мястото си и не направи нищо, макар ядронът в гърдите му да забиваше ноктите си и да пищеше, заплашвайки да го разкъса на парчета.
Джейсън плъзна поглед по събралите се, докато Артър го представяше. Очите му се спряха за миг върху Роджър и устните му се разтеглиха в учтива усмивка.
Роджър копнееше да я изреже от лицето му, но вместо това му се усмихна в отговор.
Когато представянето приключи, Джейсън изнесе цяло представление, докато отваряше украсената кутия, в която носеше свитъка, и разчупваше кралския печат. После разгъна хартията и гласът му изпълни стаята.
— Бръшляненият трон приветства провинция Хралупата в тази година на нашия Създател, 333-та след Завръщането — започна той. — Негова Светлост, херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие, изпраща поздравленията си на своя брат и на всички водачи и хора от провинция Хралупата, за успешното завръщане на генерал Гаред и кралската билкарка Лийша от красиянските земи и за успешната отбрана на Хралупата при най-страховитото нападение на демони от векове насам.
— Но след всичките промени и новините от Лактън все още има много за вършене. Негова Светлост настоява за незабавна аудиенция с граф Тамос и барон Гаред, както и с господарката Лийша, Роджър Полухват и красиянската принцеса Аманвах.
При тези думи ядронът в стомаха на Роджър престана да се бунтува. Джейсън Златния тон беше просто една второстепенна сюжетна линия в разгръщащата се драма. Както и самият Роджър. Всички те щяха да отидат в Анжие — как можеха да откажат? — но Аманвах нямаше да се върне. Тя и Роджър вероятно щяха да останат там, докато умрат, или докато красиянската армия срине градските стени.
Джейсън отново го погледна с надменната си усмивка, но този път Роджър не намери сили да му отвърне.
Стомахът му се сви, когато Джейсън нави свитъка и счупи печата на втори.
— Нейна Светлост херцогиня Арейн, майка на Негова Светлост херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие, поздравява барон Гаред Кътър с промяната в статута му. За да го представи по подходящ начин на останалите перове и да предостави възможност за представянето на гостуващата принцеса Аманвах, тя ще организира Ергенски бал в чест на барона след пристигането му в Анжие.
— Ей, какво? — сепна се Гаред и стаята се огласи в смях, докато той не удари с огромните си юмруци по масата.
— Простете ми, бароне — рече Тамос, но в гласа му не се долавяше и капчица смях. — Това означава, че майка ми използва визитата ви като извинение да организира празненство.