Гаред се поотпусна.
— Не ми звучи чак толкова зле.
— Празненство, на което ще покани всяко неомъжено момиче в Анжие с поне капчица кралска кръв и ще положи всички усилия, за да ви ожени за едно от тях.
Ченето на Гаред увисна.
— Ще има и пиршество, разбира се — додаде Тамос, след като баронът не отговори.
В очите му, за пръв път от седмица, се появи блясък. Той се забавляваше.
— И музика — додаде Джейсън. — Самият аз ще изнеса представление — намигна той — и ще ви подскажа кои са най-добрите за ухажване дами.
Гаред преглътна.
— Ами ако не поискам нито една от тях?
— Тогава тя ще продължи да организира балове и да ви привиква в Анжие, докато не изберете — каза Тамос. — Уверявам ви, че може да прояви безкрайно упорство по този въпрос.
— И защо не? — попита инквизитор Хейс, поглеждайки към Гаред. — Вашето баронство се нуждае от наследник, а вие от съпруга, която да се грижи за дома ви, да се грижи наследникът ви да е образован и достоен за водач, когато се отправите към Създателя — той нарисува защита във въздуха, — след дълъг живот и множество внуци, ако Създателя пожелае.
— Той е прав, Гаред.
Лийша се обаждаше за пръв път и всички се обърнаха към нея.
Тя изгледа Гаред с изпепеляващ поглед и той се сви пред него.
— Твърде дълго си сам. Самотните хора правят глупави неща. Време е да се задомиш.
Гаред леко пребледня и кимна. Роджър беше изумен. Знаеше, че двамата имат минало, но това…
Тамос се прокашля.
— Значи, е решено. Лорд Артър ще ме замества в мое отсъствие. Решенията му трябва да бъдат подписвани от този съвет. Баронът и господарката Пейпър ще назначат свои представители, които да говорят от тяхно име.
— Дарси Кътър — каза Лийша.
Дарси я погледна умоляващо.
— Господарката Джизел не е ли по-добър…
— Дарси Кътър — повтори Лийша с тон, нетърпящ възражения.
— Да, господарке.
Дарси кимна, но широките ѝ рамене леко увиснаха.
— Дъг и Мерем Бъчър — каза Гаред.
— Това са двама… — започна капитан Гамон.
— Те вървят в комплект — прекъсна го Гаред. — Освен барон съм още и генерал. Трябва да избера двама.
Тамос огледа стаята и веднага разгада настроенията. Артър и Гамон не бяха добре посрещани в Хралупата.
— Баронът е прав.
Артър се намръщи.
— Кой от двамата ще бъде генерал и кой барон?
Гаред сви рамене.
— Вие изберете.
Щом графът ги освободи, Роджър веднага скочи от стола си; не искаше да прекарва и секунда повече от необходимото в присъствието на Джейсън. Беше се засилил към вратата, когато го настигна гласът на Лийша.
— Ще обядваш ли с мен, Роджър?
Той се спря, пое си дъх, обърна се с широка усмивка, залепена на лицето му, и се поклони по най-изискания възможен начин.
— Разбира се, господарке.
Той подаде ръката си и тя я пое, но отказа да ускори крачка, колкото и да я подтикваше.
Двамата се качиха в каретата на Лийша, а Уонда се настани до кочияша и ги остави насаме. Навън бе студено, зимата наближаваше с всеки изминал ден, но вътре в каретата беше топло. И въпреки това той потрепери.
„Тя знае“, помисли си Роджър, когато Лийша го погледна. Винаги бе знаела повече, отколкото трябва почти за всичко; догадките ѝ за разни неща, които човек би предпочел да скрие, бяха почти толкова точни, колкото и заровете на Аманвах. Винаги се бе чудила какво ли го бе вкарало в лазарета ѝ и го бе накарало да избяга от Анжие веднага щом костите му бяха зараснали. Вероятно беше съзряла омразата в погледа му и най-после беше свързала всички нишки. Всеки момент щеше да го попита и може би вече бе дошъл моментът да ѝ разкаже цялата история. Никой не го заслужаваше повече от Лийша Пейпър, която бе закърпила потрошеното му тяло.
Макар че много пъти след това си беше пожелавал да го беше оставила да умре.
Лийша си пое дълбоко дъх. „Ето, почва се“, помисли си Роджър.
— Бременна съм.
Той примигна. Колко беше лесно да забрави, че тук се разиграваше не само неговата драма.
— Чудех се кога ще ми го признаеш. Надявах се, че ще е, преди да се роди бебето.
Този път беше неин ред да примигне.
— Аманвах ли ти каза?
— Не съм глупак, Лийша — рече Роджър. — Жонгльорите, чуват всички клюки в Хралупата. Да не мислиш, че съм пропуснал тази? Щом ми влезе в главата, веднага забелязах всички знаци. Ти си бледа и сутрин избягваш храната. Винаги докосваш корема си. Гълчиш всяка прислужничка, която ти носи недопечено месо. И промяната в настроенията. Нощ, а пък аз досега те смятах за раздразнителна.