Лийша сви устни в тънка линия.
— Защо не каза нищо?
— Чаках да ми се довериш — отвърна Роджър, — но явно не можеш.
— Сега ти се доверявам — рече тя.
Роджър я изгледа търпеливо.
— Доверяваш ми се, защото половината град вече знае и едва ли ще успееш да държиш гърнето затворено още дълго. Нощ, дори Аманвах знае! Трябваше да се направя на ужасно изненадан, когато ми каза.
— Излъгал си жена си заради мен? — попита Лийша.
Роджър скръсти ръце.
— Естествено. На чия страна си мислиш, че съм? Обичам Аманвах и Сиквах, но не съм някакъв проклет предател. Ти изчака до последната минута, преди да ми се довериш, а бих могъл през цялото време да ти помагам. Досега да сме те превърнали в проклета национална героиня заради това, че носиш наследника на Красиянския трон. Вместо това ти накара всички да си мислят, че носиш наследника на Бръшлянения трон. Знаеш ли какво ще ти стори семейството на Райнбек, когато разбере, че си го изиграла? А какво ще сторят на детето?
— Скоро ще разберем — отвърна Лийша. — Казах на Тамос истината.
— О, нощ! — въздъхна Роджър. — Това обяснява защо се държеше така. А аз си мислех, че просто на кралските особи не им е харесал тоя брак с по-нискостояща.
— Аз го нараних, Роджър — каза Лийша. — Той е добър човек, а аз му разбих сърцето.
Роджър едва не се задави.
— За това ли се безпокоиш? Цялото Ядро ще ти се изсипе на главата всеки момент, а ти се притесняваш за чувствата на Тамос?
Лийша придърпа шала на Бруна, който лежеше на седалката до нея, и се уви плътно в него като в защитено наметало.
— Притеснявам се за всичко, Роджър. За мен, за бебето, за Хралупата. Идва ми в повече и вече не знам какво да правя. Просто знам, че трябва да спра да лъжа. Съжалявам, че не ти се доверих. Трябваше да дойда по-рано при теб, но ме беше срам.
Роджър въздъхна.
— Недей да прибавяш и моята вина към твоята купчина от притеснения. Аз също крия доста важни неща от теб.
Лийша го погледна и гласът ѝ се изостри като на майка, която току-що е чула трясък от съседната стая.
— Какви неща?
— Нощта, в която се срещнахме — каза Роджър. — Когато двамата с Джейкъб ни донесоха в лазарета.
Изражението на Лийша веднага се смекчи. Онази нощ двете с Джизел бяха прекарали часове в рязане, шиене и гипсиране, за да го съберат в едно цяло. И той беше извадил голям късмет.
— Виновен беше Джейсън Златния тон — каза Роджър. — Тогава още не беше станал кралски вестоносец, а беше просто обикновен надут задник, чийто нос счупих в един бой. Заедно с учениците си започна да преследва мен и Джейкъб, гледаше представленията ни и тогава, една нощ, успяха да ни спипат сами. Пребиха Джейкъб до смърт и ме накараха да гледам, преди да сторят същото и с мен. Извадих късмета точно тогава да се появи нощната стража.
Лийша се намръщи.
— Не можем да оставим това така, Роджър.
Той се засмя.
— Същото каза и Гаред.
— Казал си на Гаред, преди да кажеш на мен?
Гласът на Лийша преминаваше в писък.
Роджър се втренчи в нея, докато най-после тя не наведе очи.
— Ще отида при Тамос — каза най-после Лийша. — Аз съм свидетелка на случилото се. Трябва да ме изслуша.
Роджър поклати глава.
— Нищо такова няма да правиш. Съмнявам се, че точно сега Тамос ще бъде в настроение да прави на когото и да било от нас услуга, а ти ще отидеш при него с майката на всички молби.
— Защо? — попита настоятелно Лийша. — Защо вкарването на един убиец в затвора ще е толкова огромна молба?
— Защото Джейсън Златния тон е племенник на първия министър Джансън — отвърна Роджър. — Подписът му стои под списъка със заплати на всички магистрати в града, а кралското семейство не може да си намери чорапите без него. Все едно ще обвиниш самия Райнбек. А и какво доказателство ще представиш? Единственият свидетел съм аз. С едно щракване на пръстите Джейсън може да накара хиляда души да се закълнат, че е бил някъде другаде в онази нощ.
— Значи, просто ще оставиш да му се размине? — попита Лийша. — Това не ти е присъщо, Роджър.
— Нищо няма да оставя — отвърна Роджър. — Просто искам да кажа, че в този случай Тамос не ни е съюзник. — Той се подсмихна. — Някога си представях, че мога да накарам Арлен да го метне от някоя скала. Такова нещо може лесно да ти се размине, когато всички те смятат за Избавителя.
— Убийството никога не е отговор — каза Лийша.