— От твоята уста звучи така, сякаш херцогиня Арейн ще го води в някой бордей.
— От моя гледна точка няма особена разлика — отвърна Илона, вземайки чашата.
— Доколкото си спомням, ти се опита да ме тласнеш в ръцете му — каза Лийша. — Сега за пръв път от десет години му се отваря добра възможност, а ти искаш да си остане завинаги ерген?
— Когато беше с теб, можех да го наглеждам. — Илона ѝ намигна. — И ако не се грижеше добре за него, бъди сигурна, че първа щях да се погрижа да изпразня семенните му торбички.
Болката в окото ѝ пламна и Лийша си помисли, че всеки момент ще повърне.
— Наистина си ужасен човек, майко.
Илона изсумтя.
— Не ми се прави на невинна, момиче. И ти си същата като мен.
— Не е вярно.
— Глупости. Погледни ме в очите и се закълни, че не си изпитала удоволствие, когато се заиграваше с пустинния зад гърба на Иневера.
Лийша примигна.
— Това е различно.
Илона се изкикоти.
— Не спирай да си го повтаряш, момиче. Няма да го направи истина.
Демонът опитваше със зъби и нокти да се измъкне от окото ѝ.
— Какво искаш, майко?
— Да дойда в Анжие — отвърна Илона.
Лийша поклати глава.
— Абсолютно невъзможно.
— Имаш нужда от мен.
Сега беше ред на Лийша да се изкикоти. Прозвуча смущаващо като майка си.
— Защо? Да не би вече да си дипломат?
— Херцогинята майка ще се опита да те омъжи за графа — рече Илона. — Нуждаеш се от някой, който да уговори брака.
— Това не са красиянци — каза Лийша. — Мога и сама да се оправя. Ти просто искаш последна възможност да се опиташ да запазиш Гаред за себе си и да съскаш като котка на всички дами в танцовия му списък.
Илона изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се изплюе.
— И без това тези натруфени дворцови кокони няма да се справят с него. Кътъровото бебе ще разцепи някоя кралска трътка като пън, ако онова дърво в гащите на Гаред не е успяло да го направи, докато я е заплождал.
Лийша остави чашата си на масата и се изправи.
— Нямам време да слушам мръсотиите ти, майко. Няма да дойдеш. Знаеш къде е вратата.
— Трябва ли да ти напомням, че може би нося детето на Гаред? — попита Илона. — Не си личи колкото на теб, но шевовете ми вече се опъват.
— Още по-добра причина да го оставиш на мира — каза Лийша. — Каква е алтернативата? Да се разведеш с татко и да се ожениш за Гаред? Мислиш ли, че инквизиторът ще благослови този съюз? Графът? Херцогинята майка?
Илона нямаше готов отговор и Лийша продължи да я притиска.
— Мислиш ли, че Гаред ще продължи да те обича, ако заради теб изгуби титлата си? Нощ, да не би да мислиш, че и сега те обича? Единствената причина някога да те е докосвал е, защото приличаш на мен.
— Това не е… — започна Илона.
— Е — прекъсна я Лийша. — Сам ми го каза. Ти си просто един стар парцал, в който да се изпразва, докато си мисли за мен.
Илона се втренчи в нея с ококорени очи и Лийша разбра, че е отишла твърде далеч. Майка ѝ винаги успяваше да я накара да изкара наяве най-лошото у себе си.
За миг в стаята увисна напрегната тишина, след което Илона се изправи и отупа полата си.
— Казваш, че съм ужасна, момиче, но когато поискаш, можеш да си зла като демон.
Лийша гледаше тъжно през прозореца, докато каретата ѝ напускаше Хралупата. Знаеше, че е глупава мисъл, но имаше чувството, че я вижда за последен път.
Когато беше малка, Хралупата на дърваря беше малко градче с няколкостотин жители. Познаваше улиците и сградите му толкова добре, че сякаш бяха част от нея, и всички знаеха имената на другите. И работата им.
Сега от детския ѝ дом беше останало малко, само Светият дом, няколко къщи и дървета. И дори те носеха белезите от огън и демони.
Но от овъглените останки беше израснала провинция Хралупата, място, което скоро щеше да може да се мери със Свободните градове по брой на населението — и дори да ги надмине. За по-малко от две години десетки хиляди души се бяха стекли тук, бягайки от красиянците, или бяха дошли от север, привлечени от призива на Арлен за борба срещу ядроните.
Улиците на провинция Хралупата бяха покрити с пресен крит, но Лийша ги познаваше също толкова добре, колкото и старите пътеки. Стоеше до Арлен, докато той чертаеше великозащитата, която щеше да се разширява във все по-големи кръгове, докато Хралупата на дърваря не се превърнеше в център на един защитен свят.
Може би Гаред беше прав. Може би Арлен наистина беше Избавителят.
„И ти му позволи да ти се изплъзне.“ Макар и вече твърде далеч, Лийша продължаваше да чува гласа на майка си.