Джейсън също липсваше в салона, макар че това не изненада никого. Той като че ли предпочиташе да избягва Роджър така, както Роджър избягваше него.
Аманвах също предпочиташе да се оттегли, но Роджър не ѝ позволи; той покани Лийша, Гаред и Уонда да се присъединят към тях в салона. Бързо научаваше красиянските закони, когато му отърваше — неговата дживах не можеше да отхвърли веднъж отправена покана. Сиквах обсеби кухнята, наплаши прислугата и накара дал’тингите от ескорта на Аманвах да сервират на масата им. Да не дава Създателят някоя кръчмарка да обидеше Нейна Светлост, като се поклонеше неправилно.
Джизел и Вика се настаниха на друга маса заедно с няколко от ученичките и всички бяха повече от доволни да бъдат обслужвани от хралупари. Колив стоеше до стената и наблюдаваше всички, неподвижен като пън. Роджър никога не го беше виждал да се храни.
— Разкажи ни за херцог Райнбек, съпруже — каза Аманвах, преди да им поднесат следващото ястие. — Ти го познаваш, нали?
— Да, малко — отвърна Роджър. — От времето, когато майстор Арик беше кралски вестител. Научих се да чета в дворцовата библиотека.
— Сигурно е било чудесно — въздъхна завистливо Лийша.
Роджър сви рамене.
— За теб вероятно, да. Аз лично чаках с нетърпение да се върна към свиренето. Но господарката Джеса настояваше да науча буквите и дори Арик се съгласи с нея.
— Господарката Джеса е била кралска билкарка? — попита Лийша.
— Не точно — отвърна Роджър.
Лийша присви очи.
— Плевичарка.
Роджър кимна.
— Какво е плевичарка? — попита Аманвах.
— Ще си допаднете. — Лийша се справи страхотно, добавяйки капка отрова в тона си. Наистина ѝ идваше отвътре. — Плевичарката е кралска отровителка.
Аманвах кимна.
— Висша чест за доверена служителка.
— Няма никаква чест в отровата — отвърна Лийша.
— Доста по-сложно е от това — отсече Роджър. После погледна Лийша в очите. — И няма да стоя и да те слушам как говориш за господарката Джеса по този начин. За мен тя беше най-близкото нещо до майка, след като моята умря. Създателят знае колко пъти съм си прехапвал езика заради Илона.
Лийша изсумтя.
— Вярното си е вярно.
— Виждал съм херцога из двореца — продължи Роджър, — обикновено отиваше или се връщаше от кралския бордей. С братята му имаха собствен тунел дотам, за да ходят незабелязани.
— Естествено, че са имали.
Лийша започна да реже стръвно месото в чинията си, сякаш ампутираше крайник.
— Това го има и в Красия — каза Аманвах. — Мъжете с власт трябва да имат много деца.
— Създателю, никакъв шанс — рече Роджър. — Всичките момичета на Джеса пиеха чай от пом. Не може кралските копелета да тичат из целия град.
Лийша го изгледа отровно и Роджър се задави.
— Те… — Аманвах се поколеба, както правеше, когато търсеше подходящата дума на тесански. — Тези дживах сен пият билки, за да не могат да имат деца?
— Отвратително — каза Сиквах. — Що за жена би направила от себе си кха’тинга?
— Те не са дживах сен — каза Лийша на Аманвах. — Те са хейсах.
Аманвах и Сиквах сближиха глави и си зашепнаха бързо на красиянски. Красиянската дума не беше позната на Роджър, но той лесно можеше да се досети за значението ѝ. С всяка секунда този разговор ставаше все по-смущаващ.
Аманвах се изпъна, изпълнена с достойнство.
— Няма да обсъждаме такива въпроси, докато разчупваме хляба в името на Еверам.
Роджър бързо се поклони.
— Права си, разбира се, дживах ка.
— Разкажи ми повече за клана на Райнбек — рече Аманвах. — Каква е кръвната им връзка с Каджи?
— Няма такава — отвърна Роджър.
— Тогава с някогашния крал на твоята Теса — махна нетърпеливо с ръка Аманвах. — Според нашите учени кръвната линия на краля трябва да тръгва от северните наследници на Избавителя, за да бъде законна.
— Може би — каза Роджър, — макар че не бих говорил такива неща в съда. В рода на Райнбек няма кой знае колко кралска кръв.
— Нима? — попита Лийша.
— Глупости — обади се Уонда. — Ако херцогиня Арейн не е с кралска кръв, значи, никой не е.
— О, Арейн е с кралско потекло — каза Роджър. — Тя се е омъжила за сина на Райнбек Първи, за да узакони преврата му. Но Райнбек Първи е бил първи министър, без капка кралска кръв. Той изобретил машината, която печата клатовете, и се говори, че запазил за себе си всяка пета произведена машина. Когато старият херцог умрял, без да остави наследник, той вече бил най-богатият мъж в Анжие и всички кралски родове, които можели да претендират за трона, му били длъжници.