Гласът на Тамос беше нисък и предвещаваше опасност.
— Нима ми казвате, вестителю, че докато сте пътували към Хралупата, всяка нощ сте прогонвали селяните от защитените им места?
Джейсън пребледня.
— Беше ми наредено да пристигна колкото се може по-бързо при вас…
Тамос се раздвижи по-бързо, отколкото Роджър бе предполагал, че е възможно да се движи облечен в броня човек, за миг се озова до Джейсън и с един удар го просна по гръб.
— Тези хора се намират под защитата на брат ми! — изрева графът. — Те са бежанци, прогонени от домовете си, а не просяци или бандити!
Джейсън прояви достатъчно разум да си остане на земята, а ритникът на Тамос го накара да се свие на кълбо.
— Така ли представяш короната? Като изпращаш на смърт онези, които са дошли да търсят помощ от нас?
Джейсън бързо се претърколи и застана на колене пред разгневения граф, стискайки умолително ръцете си като за молитва.
— Моля ви, Ваша Светлост. Самият херцог го заповяда.
Всички се бяха събрали да гледат или надничаха откъм каретите. Не само пътниците, а и Дървените войници от гарнизона, които бяха готови да скочат по заповед на Тамос. Всички бяха въоръжени със защитени оръжия и брони.
Графът се обърна към тях.
— Нима Дървените войници са толкова зле подготвени, че не могат да си правят собствени лагери? Нима трябва да прогонват беззащитните в нощта?
Капитанът на гарнизона пристъпи напред и падна на едно коляно пред Тамос.
— Не, Ваша Светлост, не сме. Но вестителят казва истината. Самият херцог Райнбек подписа декрет, че всички, които използват кралските места за спиране на кервани без разрешение, трябва да бъдат прогонвани.
Челюстта на Тамос отново се стегна и дълбоки линии набраздиха лицето му.
— Когато е осъждал селяните, брат ми не ги е гледал в очите. Но вие сте били там.
Капитанът наведе глава още повече.
— Да, сир. И Създателят ще ни съди за това.
— Вече не! — излая Тамос и повиши плавно глас, обръщайки се към всички войници. — Може би не съм бил достатъчно ясен, когато изразих очакванията си от хората ви. За което се извинявам. Но сега ме чуйте добре, за да не твърдите по-късно, че не сте разбрали. Вие сте отговорни за всеки човешки живот в Анжие и ваш дълг е да защитавате хората. Не да ги прогонвате от защитите им. Не да ги тормозите, мамите или да ги изнудвате за подкупи. Не да докосвате жените им. Ясен ли съм?
— Да, командире! — извикаха войниците в един глас.
— ЯСЕН ЛИ СЪМ! — извика отново Тамос.
— ДА, КОМАНДИРЕ! — прогърмяха мъжете.
Тамос кимна.
— Добре. Защото онези, които забравят това, ще бъдат обесени на Площада на предателя за назидание на останалите.
Роджър видя, че Лийша го гледа със сълзи в очите. Когато графът се обърна с гръб към тълпата, тя тръгна към него, но той бързо се отмести от пътя ѝ и се приближи до Гаред.
— Генерале, пригответе хората. Потегляме по залез-слънце, като по пътя ще отблъскваме демоните.
Гаред се удари с юмрук в гърдите.
— Ще ги косим като трева, Ваша Светлост.
Тамос се обърна към Роджър.
— Въпреки уверенията на господарката Лийша, аз нямам никакво желание да гледам как някой от пратениците на херцога се излага на риск. Ще използвате ли магията си, за да държите демоните по-далеч от каретите?
Роджър се поклони.
— Разбира се, Ваша Светлост.
— Сигурно се шегувате — обади се Джейсън. — Трябва да поверим живота си на този…?
Погледът, който му хвърли Тамос, показваше, че графът губи търпение.
— Този какво?
Какво удоволствие беше да гледа как Златния тон се сгърчи. Роджър започваше да си мисли, че може би все пак има някакъв шанс. Ако Гилдията на жонгльорите прошепнеше в подходящите уши за злосторничеството му…
Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.
— Не се бой, Второгласни, демоните няма да се приближат до теб. — Той се усмихна подигравателно. — Освен ако сам не го поискам.
Роджър разбра, че прави грешка, още докато произнасяше думите, но внезапното пребледняване на Златния тон си струваше риска.
Лийша продължаваше да се движи насам-натам, опитвайки се да улови погледа на Тамос, но графът ѝ обърна гръб и се отдалечи. Дървените войници тръгнаха след него, преграждайки пътя ѝ. Тя застина за миг, след което се обърна и тръгна бързо към каретата си.
Лийша се взираше в тъмнината през прозореца и този път Джизел прояви достатъчно усет, за да я остави на мислите ѝ. Роджър и Кендъл стояха на покрива на шарената карета, стиснали цигулките си в ръце, а Аманвах и Сиквах седяха на пейката на кочияша и пееха в съзвучие.