Първият министър Джансън ги чакаше в двора заедно със сина си Пол. Не беше прилично кралските особи да посрещат гостите си отвън. При появата на Тамос той се поклони.
— Ваша Светлост, радвам се да ви видя отново.
Тамос го плесна по рамото.
— И аз теб, приятелю.
— Да се надявам ли, че пътуването ви е минало спокойно? — попита Джансън.
— Трудна работа — отвърна Тамос. — Демоните ни нападнаха по пътя и племенникът ти остави черно петно върху репутацията на трона.
— Нощ, какво е направил този идиот сега? — прогърмя Джансън.
— По-късно — отвърна Тамос. — Знам, че искаше да му дадеш шанс като вестител, но ще го бива повече в операта, отколкото в дипломацията.
Ноздрите на Джансън пламнаха, но той кимна, след което се обърна и се поклони на Лийша.
— Радвам се, че изглеждате добре, господарке — рече той, стрелвайки с многозначителен поглед корема ѝ. — Нейно Величество кани вас и телохранителката ви на следобеден чай, след като се настаните и се освежите.
Когато се приближи заедно със съпругите си, Роджър погледна предпазливо Джансън, питайки се не за първи път колко ли добре този човек познава племенника си. Лошият късмет преследваше и всичките врагове на министъра. Стореното от Джейсън сигурно нямаше да изненада човека, нито щеше да го настрои срещу роднината му, но беше напълно възможно да знае единствено, че Джейсън и Арик са били стари съперници.
Погледът на първия министър беше неразгадаем, когато той го поздрави с лек поклон.
— Майстор Полухват. Късметът ви се е усмихнал след последното ви посещение. — Той се обърна към Аманвах и се поклони много по-ниско. — Ваше Височество. За мен е чест да се запозная с Вас. Аз съм първият министър Джансън. Позволете ми да Ви приветствам с добре дошли в Анжие. Нейно Величество херцогинята майка Ви кани да се присъедините към нея на вечеря на кралската маса.
Аманвах му отвърна с лек поклон.
— За мен е чест, министре. Мислех си, че в зелените земи ще ми липсват добрите маниери, но очевидно съм бъркала.
Джансън се усмихна.
— Извинете ни, принцесо, ако не са се отнесли към Вас с уважението, което заслужавате. Моля, потърсете ме, ако има нещо, от което се нуждаете по време на престоя Ви.
Първият министър ги въведе бързо вътре и даде знак на слугите да ги отведат в стаите им. Едва бяха влезли в голямата зала, и пред тях се появи Райнбек, следван на крачка от по-младите си братя принц Микаел и Напътственик Питър. Тримата си приличаха толкова много по вид и маниери и бяха толкова различни от Тамос, който беше много години по-млад от тях.
— Тамос! — прогърмя Райнбек и гласът му отекна под сводестия таван. Той притисна брат си в мечешка прегръдка. После, без да сваля ръка от раменете му, се обърна към Гаред и го удари приятелски в рамото. — И ти! Последния път, когато те видях, беше капитан. Погледни се сега! Барон генерал!
— Майка ми почти се е омаяла от мисълта да ви намери съпруга — каза Микаел. — От седмици всички говорят единствено за Бала на барона.
— Затова всички мъдри мъже бързат да изчезнат от двореца, докато могат — обади се Питър.
Райнбек стегна ръката си около врата на Тамос, принуждавайки малкия си брат да се наведе.
— Утре сутрин отиваме на лов. Ти и новият ти барон трябва да дойдете с нас.
Тамос се намръщи, притиснат между семейството и дълга.
— Братко, има някои важни въпроси…
Райнбек махна с ръка.
— Въпросите трябва да се обсъждат далеч от любопитни уши.
Той кимна леко към един от прислужниците, сновящи из залата, който беше облечен с мливарска ливрея. Очевидно Юкор имаше представители в двореца.
Херцогът се обърна към Гаред.
— А вие какво ще кажете, бароне?
Гаред се потърка по врата със смутен вид.
— Никога не ме е бивало в лова…
— Така е — намеси се Роджър. — Вашият нов барон става повече за събаряне на дървета, отколкото за обикаляне на пръсти около тях.
Райнбек се разсмя с дрезгав, пъхтящ глас. Мъжът беше доста дебел и дробовете му се напрягаха силно. Той посочи с палец през рамо към Микаел.
— Няма проблем. Брат ми не може да улучи дърво насред гората. — Микаел заби гневен поглед в гърба му, а херцогът продължи: — Ще има и пиво, и храна. — Той намигна на Гаред. — И няколко хубави неща, да си оплакнем очите.