— Мисля, че е време да заемем местата си — каза Арейн. — Ела, Мелни, помогни на старата жена. — Херцогинята подхвана свекърва си под ръка и Арейн се облегна на нея, отправяйки се към масата им.
Останалите ги последваха към местата си, но Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.
— Погледни го от към хубавата страна — каза той на Джейсън, — поне в гилдията вече ще спрат да те наричат Второгласния. — Жонгльорът се усмихна. — Втора цигулка звучи много по-добре.
Джейсън оголи зъби, но Роджър се престори, че не го забелязва, стисна по-здраво ръката на Аманвах и я поведе към столовете им.
— Не постъпваш мъдро, като провокираш кръвните си врагове, съпруже — каза тя. — По-добре ги карай да си мислят, че омразата ти се е поохладила, преди да нанесеш удара си.
— В отмъщението няма нищо мъдро — отвърна Роджър. — Но няма да разчитам, че Джейсън ще си плаща в отвъдното за това, което ми причини. Искам да го видя как страда в този живот, а това означава да унищожа нещата, които са му най-скъпи.
— Гордостта му — предположи Аманвах.
— Репутацията — каза Роджър. — Нищо няма да нарани Златния тон по-дълбоко от това, да бъде известен като втория най-добър.
Вечерята продължи дълго, с безкрайни речи и фалшиви клетви за приятелство, докато мливарците и анжиерците се гледаха с омраза, а всички хвърляха изпълнени с недоверие погледи към Аманвах и Сиквах.
Но както винаги в двореца на Райнбек, виното се лееше свободно и Роджър седеше до херцогиня Мелни, която лесно се разсмиваше, а пазвата ѝ се полюшваше толкова хипнотично, че той почти забрави заучените си шеги.
Аманвах заби нокти в крака му, привличайки вниманието му към себе си, и се наведе да прошепне в ухото му:
— Ако си приключил с развличането на тази блудница, съпруже, аз имам няколко въпроса.
— Тази „блудница“ е херцогинята на Анжие — рече Роджър.
Аманвах изгледа презрително Мелни. Херцогинята ѝ се усмихна невинно.
— Това съм го виждала и преди. Мъж, който не може да се плоди, кара своята дживах ка да му води все по-млади и по-глупави невести, като се интересува повече от самия акт, отколкото от резултата. Единствената разлика тук е — тя кимна към Арейн, — че неговата майка изпълнява ролята на дживах ка и той посрамва невестите си, като се развежда с тях, преди да си вземе нови.
— Това е… — Роджър се поколеба. — Всъщност доста точно. Но е по-добре да не чуват, като го казваш. Ние, северните „диваци“, не говорим толкова свободно за тези неща.
Аманвах го погали по ръката, но някак снизходително, като човек, който гали домашното си животно.
— Значи, нашата работа е да те цивилизоваме.
Роджър смени темата.
— Какви въпроси?
Аманвах кимна към дъното на масата. Чинийките с десерта бяха разчистени и прислужниците разливаха вино. Няколко второстепенни придворни, които не бяха успели да си осигурят място на масата, бяха допуснати в залата. Появи се Колив и облегна гръб на стената зад Аманвах. Не му разрешаваха да носи открито оръжия в двореца, но Роджър знаеше, че това не го правеше по-неспособен да защитава господарката си.
Седящият в дъното на масата Джейсън Златния тон беше обграден от група подмазвачи, но сега от двете му страни стояха две едри познати фигури, при вида на които Роджър усети как в гърлото му засяда буца.
— Онези двамата носят шарени дрехи, но всъщност са телохранители, нали? — попита Аманвах.
Роджър кимна.
— Ейбръм и Сали. В най-добрия случай сносни музиканти; Джейсън ги кара да пеят втори глас и да чупят кости.
Аманвах не изглеждаше изненадана.
— Сред костите на почитаемия ми съпруг има ли такива, които са били счупени от тях?
— Виждала си белезите ми, дживах ка — отвърна Роджър. — Не всичките са от нокти на алагай.
Малко по-късно Арейн се изправи, последвана след миг от останалите край масата. Лийша и Мелни я подкрепяха от двете страни, докато тя поведе всички жени към вратата.
— Какво е това? — попита Аманвах.
— Херцогинята майка ще развлича жените през остатъка от вечерта — отвърна Роджър. — Мъжете ще отнесат виното си в приемната на херцога и ще попушат.
Аманвах кимна и позволи на Роджър да дръпне стола ѝ назад.
— Вземи Колив с теб.
— Категорично не — отвърна Роджър. — Създателят го обича, но този мъж сериозно ще възпрепятства способността ми да играя пред тълпата, а това са могъщи хора, дживах ка. Трябва да ги изиграя точно както трябва.