Аманвах го погледна със съмнение, но миг по-късно се появи Гаред и Роджър посрещна доволно спасението си.
— Графът каза, че ще отидем да пушим.
Той зачака Роджър да се присъедини към него. Беше настанен между обещаващи млади благороднички, но почти цялата вечер беше прекарал в мълчание.
— Ще бъда с Гаред Кътър — каза той на Аманвах. — Само глупак би се осмелил да ме заплаши.
Удовлетворена, Аманвах тръгна след жените, подбирайки по пътя си Сиквах и Кендъл.
Гаред въздъхна дълбоко.
— Толкова ли е зле? — попита Роджър.
— От парфюма на Карийн ме заболя главата — каза Гаред. — Все едно че е изляла цяла кофа върху себе си. И говори като мишка. Трябваше да се навеждам към нея, за да чувам, и носът ми се задръстваше от смрадта.
— Вероятно е шепнела, за да те накара да се наведеш и да ѝ огледаш деколтето — каза Роджър.
— А Дини беше още по-зле — продължи Гаред. — Искаше да говорим единствено за поезия. Поезия! Нощ, аз даже не мога да чета! За какво да си говоря с такива префърцунени дамички?
Роджър се засмя.
— Няма значение. Тези жени сигурно отчаяно се опитват да впечатлят ергена барон от провинция Хралупата. Казвай каквото искаш. Хвали се колко демони си убил или говори за коня си. Няма значение. Те все така ще се смеят и въздишат.
— Щом няма значение какво ще кажа, какъв е смисълът от тези разговори? — попита Гаред.
— За да минава времето. Тези хора не са прекарали и един ден в тежка работа, Гар. Разполагат с предостатъчно време за поезия и парфюми.
Гаред се изплю. Един от прислужниците го изгледа, но мъдро си замълча. Гаред поне придоби смутено изражение.
— Не ми трябва такава жена — каза той. — Може да не е умна и да не знае буквите на името ми, но Създателят ми е свидетел, аз превивам гръб денонощно. Не искам да се прибера у дома и да трябва да слушам една камара тъпи поеми.
— Искаш жена, която ще те чака с пиво — предположи Роджър, — готова на момента да вдигне полите.
Гаред го погледна.
— Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш, Роджър. Като си троша гърба заради Хралупата на дърваря, трябва да знам, че жена ми прави същото. Сам мога да си сипя пиво. — Той сведе поглед. — Но това, последното, ми хареса как звучи.
В приемната на Райнбек мъжете пушеха и пиеха, обсъждаха политика и религия и общо взето, се опитваха да се впечатлят един друг. Имаше няколко игрални маси със скупчени около тях мъже, които отпиваха от брендито си и се държаха така, сякаш изобщо не им прави впечатление как повече пари, отколкото повечето анжиерци не бяха виждали през живота си, сменяха собственика си при всяко хвърляне на заровете.
Джейсън също беше тук, но вестителят се беше оттеглил в един ъгъл и беше обграден от група подмазвачи, така че двамата едва ли щяха да се сблъскат.
— Гаред! Роджър! — извика Тамос и им махна от мястото, където стоеше с братята си и лорд Джансън. — Елате при нас!
Кийрън, вестител на херцог Юкор, също беше при тях, но имаше изражението на човек, който се опитва да се включи в разговор, където не е съвсем желан.
— Починахте ли си от пътя, синове мои? — попита Напътственик Питър. — Тамос ни разказваше, че керванът ви е пътувал денонощно, като наред с това сте избивали ядрони. Наистина впечатляващо постижение.
Раменете на Гаред се повдигнаха и отпуснаха.
— Същото като всяка нощ. Убиването на демони е изморителна работа, но не е като сеченето на дърво. Самият Арлен Бейлс защити брадвата ми. Не се изморявам да замахвам срещу демони. С всеки удар ставам все по-силен.
Мъжете изсумтяха и закимаха, но Роджър можеше да разчете какво се криеше зад фасадите им. Готов беше да се обзаложи, че никой от тях не беше виждал демон отблизо, камо ли да се беше бил срещу него.
— А ти, Роджър? — попита Джансън. — Доколкото разбирам, ти не получаваш такова предимство, докато омагьосваш ядроните с цигулката си. Свиренето през цялата нощ сигурно е изтощително.
— Мазоли, милорд.
Роджър се усмихна и показа осемте си пръста. Мъжете бяха твърде напрегнати, за да потрепнат, но той видя уплахата в очите им. Осакатената му ръка внезапно им напомни какво върлува нощем край защитените им стени.
— Както каза Гаред, ние в Хралупата сме свикнали с тези неща — продължи той. — Мисля, че пръстите ми ще бъдат малко по-подвижни, ако застана край масите…
— Не си прави труда — рече Кийрън. — Вече опитах. Знаят много добре, че е най-добре да не играеш с жонгльор.
— Херцогинята майка не е отгледала глупаци — каза Джансън.
Райнбек и братята му го погледнаха и се засмяха, като се държаха така, сякаш Кийрън изобщо не се беше обадил.