— Нима? — попита надменно Кийрън, който веднага усети предизвикателството. — И кой може да е той?
— Арлен Бейлс — отвърна Роджър и в стаята веднага се надигна глъчка.
Той погледна подигравателно Кийрън, чието лице беше пребледняло.
— Нали осъзнавате, че момчето от песента ви се превърна в не кой да е, а в самия Защитен?
— Не си спомням да е имало жонгльор в тая история — каза Гаред и глъчта се засили. — Искате ли да чуете една истинска история? — Той плесна Роджър по гърба и жонгльорът залитна крачка напред. — Роджър, изпей им Битката за Хралупата!
Тамос закри лицето си с длан. Роджър се обърна и се поклони на Райнбек по същия начин, както го бе направил Кийрън.
— И без това я пеят във всяка кръчма от тук до Мливари — каза Райнбек, махвайки с ръка. — Защо да не я чуем и от източника.
Роджър преглътна, но нагласи цигулката си и засвири.
Хралупата направо в Бездната се дяна, та се не видя,
кога кървавата треска връхлетя
и отнесе Бруна, билкарка прочута.
Ученичката ѝ Лийша бе далеч.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Далеч на север, в Анжие, чу злата вест билкарка Лийша,
господарка Лийша:
учителката ѝ обична — мъртва,
баща ѝ прескъп — поболял се смъртно.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
И за сама в нощта билкарка Лийша,
господарка Лийша,
тъй се не намери ни един водач,
а само пътните защити на жонгльори,
дето демони от Бездната възпират,
ала демони в човешки облик — не.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Без кон и без закрила,
проглушена от ядронски рев,
нещастна, гладна, жадна,
господарка Лийша срещна мъж
със плът — защита,
и убиваше той демони
с едните си юмруци голи.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
В Хралупата дойдоха двама
и срината бе, мъртва,
защитите — затрити, потрошени,
а от люде — кротки домошари,
половината — погинали,
изцъклени в нощта.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
На цялата покруса, смърт и отчаяние
плю смело Защитеният и рече той:
„Елате с мен и стойте с мен,
и редом с мен се бийте,
и зората живи ще дочакаме,
но знайте, заедно ще се държим докрай.“
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Дорде бе нощ, се биха с брадви, с копия се биха,
със сатъри, с щитове, на две строшени,
а билкарка Лийша, господарка Лийша,
тешеше и цереше във дома Свещен
людете ранени, изтощени.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
И тъй дърварите, уж прости,
а герои славни всъщност,
опазиха в нощта приятели и близки,
а мястото на славна сеч отсетне
Гробището на ядрони се зовеше.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.
Та пита ли ги тоя или оня
как тъй по заник демони се разтреперват,
простите дървари, честни люде, честно думат:
„’Щото, друже, Избавители сме всички.“
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитеният в Хралупата.