Докато песента продължаваше, Кийрън сякаш се смали. Гаред ревеше припева заедно с Роджър, останалите в стаята също подеха песента. Накрая надменният вид на мливарския вестител беше изчезнал.
След като Роджър свърши песента, аплодисментите бяха много по-гръмовни и продължителни, като Гаред водеше тълпата с пронизващо свирене и отекващи пляскания и викове. Тамос се присъедини към него и дори братята му ръкопляскаха учтиво, с изключение на Напътственик Питър, който просто отпиваше от виното си.
Но в ъгъла на Джейсън цареше тишина и когато ръкоплясканията утихнаха, той също започна да ръкопляска бавно, придвижвайки се към центъра на стаята.
— Ваша Светлост… — започна жонгльорът.
— Не сега, Джейсън — отряза го Райнбек, махвайки с ръка. — Мисля, че пеенето за тази вечер ни стига.
Челюстта на Джейсън увисна и Роджър му се ухили.
— Тази вечер май и Третогласни не си, а? Може би от сега нататък трябва да ти викаме Джейсън Безгласния.
Преди вестителят да успее да реагира, Роджър му обърна гръб и се присъедини към антуража на херцога.
— А къде е този Защитен?
Устните на Питър бяха свити в тънка линия, което не беше изненадващо, тъй като Арлен Бейлс представляваше директна заплаха за властта му. Ако официално го признаеха за Избавителя, позицията на Питър като глава на църквата в Анжие нямаше да има абсолютно никакво значение.
— Падна от една скала заедно с пустинния демон, както ви съобщих в писмата ми — веднага отговори Тамос. — Бях там и оттогава не съм получавал достоверна информация за завръщането му.
— Ще се върне — каза Гаред, без да обръща внимание на погледа, който му хвърли Тамос, нито на свитите устни на Питър. — Толкова е сигурно, колкото, че слънцето ще изгрее.
— Значи, вие вярвате, че той е Избавителят? — попита Питър.
Всички разговори в стаята утихнаха в очакване на отговора на Гаред. Дори Гаред се усети, че от отговора му зависят отношенията между провинция Хралупата и Анжие.
— Беше за мен и моите хора — отвърна най-накрая той. — Не можем да отречем, че светът се променя и всичко започна от него. — Той вдигна глава и погледна Питър в очите с такава енергия, че го принуди да сведе поглед. — Но аз познавам Арлен Бейлс. Той не иска трон. Не иска да казва на хората как да живеят живота си. Единственото, което го интересува, е да убива демони и това е единственото, което всекиго от нас трябва да интересува.
— Точно така! — прогърмя гласът на Тамос и графът вдигна чашата си.
Братята му го погледнаха изненадано, но той не сваляше очи от Гаред, избягвайки погледите им. Останалите присъстващи реагираха инстинктивно на жеста му и вдигнаха чаши с одобрителни викове.
Усещайки всеобщото настроение, Райнбек, Микаел и Питър също отпиха от чашите си със заучени усмивки, но Роджър усещаше напрежението, което се криеше под тях.
Лийша продължаваше да се изумява от изкусното изпълнение на Арейн като изкуфяла старица. Тя беше хванала под ръка Лийша и Мелни и буквално се беше оставила да я влачат.
Ефективността на тактиката ѝ не можеше да се отрече. Всички мъже в двореца, от най-нисшите черноработници в кухнята до Райнбек, бяха обучени веднага да рипват по нейна команда, да не би случайно старата вещица да се измори, докато пресича стаята.
Когато минаваха покрай Тамос, Лийша го погледна, но графът се престори, че не я вижда.
„Нищо не се е променило — напомни си тя. — Няма да се промени, докато не се помиря с Тамос.“
Точно тя би трябвало да знае най-добре, че уредените от майките бракове бяха безсмислени без съгласието на детето.
Уонда отвори вратата.
— Позволи на старата жена да се облегне на една от тези великолепни ръце — каза Арейн.
— Да, майко — отвърна Уонда. Мелни се откъсна с репетирана лекота и с усмивка поведе тълпата от жени по коридора, насочвайки ги към вечерния салон.
Стигнаха края на коридора, където две едри жени пазеха от двете страни голямата двукрила врата. Носеха почти същите дрехи като Уонда и къси наметала с герба на Арейн. Не бяха въоръжени, но нямаха вид да се нуждаят от оръжия, за да държат надалеч нежеланите посетители. Когато отвориха големите крила на вратата, Лийша зърна късите палки, висящи отзад на коланите им, които наметалата прикриваха.
Те поздравиха Арейн, но погледите им не се откъсваха от Уонда.
— Ти си се превърнала в нещо като легенда в Анжие, скъпа — каза Арейн на младата хралупарка. — След последното ти посещение направих някои промени в дворцовата стража.