Вратата беше затворена от други две жени, които стояха от вътрешната ѝ страна. Те обаче носеха лакирани дървени брони и копия.
Арейн пренебрегна смущението по лицето на Уонда и се обърна към Аманвах и Сиквах. Отново изненада Лийша, като заговори с лекота на красиянски.
— Успокойте се, сестри, и свалете воалите си. Намираме се в женското крило на двореца. Отвъд тези врати не се допускат никакви мъже.
Аманвах леко се поклони, свали снежнобелия воал и разви увития около главата си шал. Сиквах я последва. Тъй като Кендъл все още не беше омъжена, лицето ѝ не беше покрито, но тя увиваше косата си в шарен шал и сега го свали с поклон.
Салонът вече беше пълен с придворни дами. Жените пиеха и се размотаваха, обсъждаха изкуство, музика, театър и поезия. Принцеса Лорейн беше обградена от групичка жени, както и херцогиня Мелни, и напрежението между двете групи беше осезаемо.
Три жонгльорки, облечени в кралски униформи, изнасяха представление в средата на стаята. Две от тях, млади и красиви, свиреха на арфи и изпълваха помещението с успокояваща мелодия.
Третата беше по-възрастна, висока и едра. Шарената ѝ рокля беше ушита от елегантни парчета разноцветно кадифе, избродирано със злато. Гласът ѝ заливаше стаята, отскачаше майсторски от стените и тавана, проектирани така, че да усилват звуците от центъра на стаята. Сопрановата ария беше от „Хармоничния“, операта за митичния вестоносец Джак Хармоничния, който можел да разговаря с демоните и се развличал, като им погаждал номера.
Погледът на Аманвах се впи в певицата по онзи остър, хищнически начин, типичен за красиянките, главите на Сиквах и Кендъл също се завъртяха към нея, като ято птици, които правят завой в унисон.
Аманвах и Сиквах леко повдигнаха ръце и размърдаха пръстите си в тайния им език, докато продължаваха да наблюдават жонгльорката. Лийша все още нямаше представа какво означават движенията, но от опит знаеше, че красиянските жени могат да водят с пръстите и израженията си задълбочени разговори по същия начин, както разговаряха с думи.
Преструвайки се, че оправя косата си, Лийша закачи на ухото си защитена обица. Тя представляваше мъничка сребърна черупка, излята около парче изсъхнал ушен хрущял на огнен демон.
Леко наведе главата си настрани и долови шепота на Кендъл.
— Коя е тази?
Сиквах се наведе към ухото на Кендъл и зашепна едва доловимо, но обицата на Лийша улови думите ѝ:
— Това е онази, която уби майстор Джейкъб.
Стомахът на Лийша се сви. Тя беше писала доклада за градската стража, след като престъплението беше извършено. Гордееше се с острата си памет, но понякога тя беше като нож с две остриета; в съзнанието ѝ проблесна образът на пребитото и окървавено тяло на Джейкъб, чиито кости бяха натрошени като съчки. Беше пребит от някого с голи ръце.
Съдейки по отоците, Лийша беше предположила, че убиецът е мъж. На рамото на Джейкъб имаше лилав отпечатък от ръка — мястото, където нападателят му го беше сграбчил, за да може да го удря по-лесно. Лийша си спомни, как го беше премерила със собствената си длан, която пред отпечатъка изглеждаше като детска.
Но един поглед към големите ръце на певицата беше достатъчен, за да разбере.
— Какво ще правим? — прошепна Кендъл.
— Нищо, освен ако дама’тингата не заповяда — отвърна Сиквах. — Тази жена има кръвен дълг към нашия съпруг, но докато той не го изиска, ще трябва да чакаме.
„Ядрото да ме вземе, ако чакам“, помисли си Лийша.
— Създателю, това пеене ми причинява ужасно главоболие — каза тя.
Не много силно, но не беше и тихо.
Арейн веднага се хвана за това.
— Сали, спри да чуруликаш!
Жонгльорката си поемаше дълбоко дъх за следващия куплет, но вместо това се задави и се закашля. Удари се няколко пъти в гърдите, опитвайки се да се успокои, а стоящите зад нея Лийша и Кендъл се изкискаха тихичко.
Лийша извиси глас.
— Ако на дамите в салона също като на мен им е омръзнало да слушат за пореден път „Хармоничния“, Ваша Светлост, може би принцеса Аманвах ще ни ощастливи с нещо по-различно.
Тя погледна към Аманвах, в чиито очи проблесна благодарност.
След като Арейн кимна, Аманвах и нейните дживах сен се понесоха към нещастната кралска трупа, принуждавайки ги да се изнесат тромаво от центъра на стаята.
Кендъл извади цигулката си и изсвири няколко ноти, за да загрее струните, а Аманвах се обърна към тълпата.
— Преди много години народът ми използвал музиката, за да отблъсква алагаите, отказвайки ги от нечистите им цели. — Школуваният ѝ глас майсторски се възползваше от акустиката в стаята, а мелодичният ѝ акцент накара тълпата да потръпне, привличайки вниманието дори на изместените жонгльорки. — Вече е време — продължи Аманвах — да върнем тази сила на децата на Еверам. Слушайте добре.