— Да не мислиш, че съм забравил какво ми причини? Ами на Джейкъб? Само ми дай повод, моля те.
— Какво става тук?
Роджър и Джейсън се обърнаха едновременно към говорещия. Роджър бързо врътна китката си и скри ножа в ръкава си. В коридора стоеше лорд Джансън и ги гледаше гневно. Роджър не мислеше, че е видял ножа, но нямаше как да е сигурен. Не че имаше някакво значение, ако Джейсън решеше да го обвини и да покаже раничката на гърлото си.
Но той се усмихна и разпери ръце.
— Нищо, чичо. Просто стари недоразумения.
Джансън присви очи.
— Разрешавайте ги друг път. Негова Светлост ви чака, майстор Полухват.
Роджър се поклони.
— Разбира се, министре.
— Друг път — съгласи се Джейсън, завъртя се на пети и закрачи по коридора.
— Полухват! — извика Райнбек, когато Роджър стигна до конюшните.
Не беше ясно дали е още пиян от предишната вечер, или е започнал да пие отново, но още не беше съмнало, а той вече завалваше думите и мехът, който носеше, беше наполовина празен.
— Не можеш да дойдеш на лов, облечен с това — каза Питър, сочейки шарената дреха на Роджър с късия си извит жезъл, който използваше и вместо камшик.
Напътственикът беше сменил официалната си роба с костюм за яздене в кафяво и зелено, ушит от коприна и кадифе, с избродиран златист жезъл на финия му вълнен жакет.
Роджър погледна към дрехите си, които бяха идеални за представление, но не и за промъкване в гората, и сви безпомощно рамене.
— Извинете ме, милорди, но не съм подготвен за лов.
— Няма значение — каза принц Микаел. — Златния тон има ловна дреха. Джансън! Прати едно момче да я вземе от вестителя!
Джансън се поклони.
— Разбира се, Ваше Височество.
Той погледна ядосано Роджър, който предвидливо скри усмивката си и наведе глава.
Бързоходецът се върна с кафяво-зелената униформа на Джейсън, но когато Роджър разгъна пакета, той вонеше така, сякаш Златния тон беше излял нощното си гърне върху него.
Роджър се усмихна. Малка победа. Щом не можеше да убие лесно мъжа, щеше да се примири с хиляди малки победи.
Кралската ловна вила се намираше на цял ден езда източно от града. Кийрън и Самент също бяха поканени, но просто от учтивост. Те си имаха свой антураж и дори на следващия ден на лова двете групички се движеха разделени.
Ловуваха каменни птици, вид едри хищници, които се въдеха в хълмовете на Анжие. Птиците имаха сивкав вид, почти неразличим от скалите, в които гнездяха.
Херцогът ги беше разделил на две групи. Райнбек, Тамос, Роджър и Гаред се разположиха източно от скалите с гнезда. Микаел, Питър, Самент и Кийрън заеха подобна позиция на запад. Слугите поведоха тихо кучетата нагоре по пътеката към камъните. Щом бъдеха готови, Райнбек щеше да даде сигнал и те щяха да пуснат кучетата и да подгонят птиците от скривалищата им право към ловците.
Роджър и Гаред носеха обикновени лъкове, заредени със стрели. Херцогът и Тамос държаха арбалети с вградени лещи за прицелване. Всеки от тях си имаше по един помощник, който държеше по още два арбалета, готов да ги подава и да презарежда използваните.
— Той е позор за короната — казваше Тамос на Райнбек. — Гони селяните в нощта, за да си спести няколко часа.
— Райзънски селяни — каза Райнбек. — Нарушители, които нахлуват на наша земя, разчистена за вестоносци и кервани. Повечето от тях са бандити, които при първия удобен случай ще прережат гърлата на хората ми.
— Глупости — тросна се Тамос. — Онези, които срещнахме по пътя, бяха толкова изтормозени, че едва ли биха представлявали заплаха за когото и да било. Райзън вече го няма, братко. Скоро същото ще стане и с Лактън, ако не действаме бързо. Ако не искаме земите ни да се напълнят с бандити, трябва да приемем бежанците и да им предложим по-добър живот. Това е единственият начин. И няма да можем да го направим, ако Златния тон ги принуждава да проклинат името ти.
Райнбек въздъхна и отпи голяма глътка от мяха си. Предложи го на Тамос, който го отблъсна, и на Гаред, който прие. Младият барон се бе оказал много възприемчив, и беше почти толкова пиян, колкото и Райнбек.
— Създателят ми е свидетел, че не защитавам Златния тон — каза Райнбек. — Тоя малък пикльо ме кара да копнея за дните на Сладкогласния, преди пиенето да го провали.
Той погледна към Роджър, който запази безизразно изражение. Не беше тайна, че разривът между Арик и херцога бе настъпил малко след като Сладкогласния се завърна от разрушения Речен мост заедно с Роджър.
— Ами ти, Полухват? — попита Райнбек. — Казват, че ако търсиш клюки, трябва да питаш жонгльорите. Какво се говори по улиците за моя малоумен вестител?