— В гилдията не го обичат повече, отколкото в двореца — отвърна Роджър. — Преди Ваша Светлост да го назначи за вестител, покровителите му се интересуваха повече от това, да направят услуга на чичо му, отколкото от пеенето му. Известен беше, че приема работа, която моят господар беше отхвърлил. Така си спечели прякора Второгласни.
Райнбек се разсмя гръмогласно.
— Второгласни! Харесва ми!
Гласът му отекна в скалите и от там излетяха десетина каменни птици, разперили мускулестите си крила, за да уловят силните ветрове, които брулеха хълмовете.
— Нощ! — изкрещя Райнбек и дръпна спусъка на арбалета си толкова бързо, че стрелата излетя настрани и тетивата иззвънтя безполезно.
Роджър и Гаред също стреляха, но неуспешно. От западната страна също се разнесоха ругатни, след като и другата група постигна същия резултат.
Само Тамос остана спокоен, вдигна арбалета си и се прицели в една от птиците. Райнбек грабна втори арбалет от помощника си и го вдигна нагоре, докато Гаред и Роджър още се мотаеха с вторите си стрели. Тамос стреля и се разнесе гракане, като в същия момент стреля и Райнбек, без дори да се прицели.
Каменната птица пищеше, докато падаше към земята. Тамос се усмихна, но радостта му трая кратко, защото брат му го погледна гневно.
— Добър изстрел, братко. Признавам, че съм изгубил тренинг, но ако Създателят пожелае, ще си наваксам през следващите няколко дни.
Настъпи миг мълчание, след което помощникът на Райнбек се обади.
— Наистина, сир. Много добър изстрел.
Помощникът на Тамос също закима.
— Майсторски изстрел, Ваша Светлост.
Райнбек се обърна към Гаред и Роджър.
— Рядко съм виждал такива умения в стрелбата с арбалет — каза Роджър.
Гаред мълчеше, затова той скришом изрита гиганта в крака.
— Ох, да — каза Гаред с равен глас. — Добра стрелба.
Райнбек изсумтя и тупна Тамос по гърба.
— Винаги си бил по-добър с копието, отколкото с лъка. — Той погледна към Роджър. — Ти си виновен, жонгльоре, защото ме накара да се разсмея толкова силно. — Херцогът се изхили отново. — Второгласни. Ще го запомня.
Слугите отново задишаха спокойно и напрежението изчезна във въздуха.
Ловната вила представляваше построена на едно възвишение малка крепост с дебели защитени стени, която целогодишно поддържаше пълен персонал. Имаше гарнизон от петдесет Дървени войници и поне две дузини слуги и градинари в допълнение към войниците от антуража на херцога, пажовете, готвачите и хрътките. Имаше си дори свой бардак с жени за войниците и подбрани блудници, които да развличат гостуващите монарси. От тях две бяха момчета, но заради дългите им коси и напудрени лица на пръв поглед приличаха на жени.
— Отвратително — каза Самент, щом забеляза едното от тях, но погледът на Кийрън се задържа върху него и Роджър разбра, че несъмнено през нощта двамата ще се въргалят заедно в постелята.
Зачуди се къде ли предпочита да е Кийрън — отгоре или отдолу.
Микаел и Питър обвиниха Райнбек, че е подплашил дивеча, и раздразнението им се засили, когато херцогът вдигна трофея си.
— Значи, Тамос скача и вдига арбалета си толкова рязко, че проклетата стрела пада!
Райнбек размахваше бутчето на каменната птица, за да илюстрира разказа си.
При всяко разказване на случката — а те бяха много — Райнбек я разкрасяваше допълнително с умението на жонгльор. Очевидно изцяло бе приел лъжата за истина.
Всички се присмяха на Тамос. Братята му и техните курви, мливарците, дори някои от слугите. Гаред изучаваше съсредоточено съдържанието на чашата си, а Тамос издаде някакво огорчено пръхтене, което останалите приеха като смутен смях.
Роджър искаше да се присъедини към всеобщото веселие. „Никога не разваляй доброто настроение на тълпата — го бе учил Арик, — нито се цепи от него.“
Но през месеците, които бе прекарал с граф Тамос, Роджър бе започнал наистина да го харесва и просто не можеше да се насили да участва в унижаването му. Вместо това пресуши чашата си до дъно.
Готвачите се бяха постарали в приготвянето на трофея, но една скална птица нямаше да нахрани доникъде тълпа големи мъже. Райнбек я беше сервирал като разядка, за да сподели гордата си „победа“. Беше пикантна и трудна за предъвкване, точно като историята, когато трябваше да изслушат за пореден път.
Масата на херцога беше отрупана със свинско, еленско и говеждо месо, достатъчно да нахрани два пъти повече хора. Виното се лееше като вода, а онези, които все още не бяха пияни, скоро щяха да бъдат. Включително Роджър.