От цялото кралско семейство единствено Тамос не си беше намерил компания за постелята, а Роджър го беше уловил, че си разрежда виното с вода.
Гаред следваше примера му. Откакто херцогът беше обявил убитата от Тамос птица за своя, той се беше затворил в себе си.
— Човек би си помислил, че тронът ще му е достатъчен.
— Братята ми винаги са били такива. — Гласът на Тамос беше тих и изморен. — Едно време и аз бях същият. Печатът ми беше върху оная стрела и с голямо удоволствие щях да я покажа на Райни и останалите. — Той въздъхна. — Можех да не се погрижа и за скитниците в лагерите. Светът ми изглежда по-различен, откакто напуснах Анжие и видях как живеят обикновените хора.
Той удари с юмрук по масата. Роджър се огледа, но останалите вдигаха твърде голям шум, за да забележат.
— Губим си времето! На север Юкор се точи на короната на Теса, а на юг враговете ни се увеличават. В цяло Анжие хората гладуват, а ние ходим на лов! И дори не се справяме добре. Само си търсим повод да се измъкнем от града за повече пиене и курви.
Графът се изправи.
— Имам нужда от чист въздух.
— Да не би да отиваш да упражняваш стрелбата си, братко? — извика Райнбек, предизвиквайки бурния смях на Микаел и Питър. — Най-добре внимавай, иначе ще трябва да назначавам нов лорд командир на Дървените войници.
Тамос се намръщи и Роджър разбра, че херцогът беше отишъл твърде далеч. Графът избухваше трудно, но докаран до ръба, можеше да действа безразсъдно.
— След като си толкова добър, братко, помислих си, че можем да зарежем обикновения дивеч като скалните птици и да половуваме нещо по-сериозно. — Тамос огледа масата, улавяйки погледите на останалите мъже. — Ако, разбира се, тук има истински мъже, готови да се изправят срещу истински хищници.
Думите му предизвикаха нервните им погледи, но Райнбек още не се беше усетил.
— Мъжът, който едва се оправя с арбалета си, се съмнява в нас? Но разбира се, какво ще ловуваме? Мечки? Нощни вълци?
Тамос скръсти ръце.
— Скачайте тогава. Отиваме на лов за скален демон.
— Това е лудост — каза Райнбек, докато се промъкваха през хълмовете покрай ловната вила.
Движеха се бавно, но докато Роджър, Гаред и Тамос виждаха идеално благодарение на защитеното си зрение, останалите трябваше да разчитат на фенерите, носени от трима от шестимата Дървени войници, които ги приближаваха. Мъжете носеха защитени оръжия, но те бяха сурово дърво, както казваха в Хралупата. Досега никога не бяха излизали в нощта.
— Можеш да се върнеш обратно и да се скриеш под полите на любимата си курва, братко — каза Тамос и брат му го погледна гневно.
Кийрън беше постъпил точно така и бе останал във вилата, въпреки хвалбите за смелостта си. Несъмнено братята на Тамос съжаляваха, че не бяха постъпили по същия начин, но гордостта не им позволяваше да покажат слабостта си пред най-малкия си брат.
Лорд Самент също беше дошъл с тях, придружаван от две Планински копия. Също като останалите той носеше арбалет и защитени стрели, но за разлика от анжиерците, на лицето му грееше нетърпелива усмивка.
Групата бе достатъчно малка, за да може Роджър да ги прикрива с музиката си.
— Недей да прогонваш демоните — каза му Тамос, когато се отдалечиха от защитата на крепостните стени. — Нека тези мъже да видят срещу какво се изправяме всяка нощ в Хралупата.
Роджър се подчини и покри групата с лека маскировка, която наподобяваше невидимите наметала на Лийша. Демоните можеха да ги надушат, да ги чуват, дори да зърват фенерите с крайчеца на очите си, но не можеха да намерят източника. Дебнеха покрай магията на Роджър, душеха и търсеха, но не можеха да намерят плячката си.
Един огнен демон се изплю раздразнено и принц Микаел подскочи, а плътният му глас се извиси в писък. Демонът го чу и се завъртя към тях. Дървените войници застанаха пред принца, вдигнали щитове и копия, но те също трепереха от страх.
Тамос погледна назад.
— Гаред.
— Готов съм — каза едрият дървар.
Масивната му брадва и мачетето бяха привързани с ремъците си към гърба му и той сви в юмрук ръцете си в рицарски ръкавици. Лийша ги беше защитила и беше вградила в тях демонски кости. Гаред носеше само кожен елек и защитения си шлем, но въпреки това закрачи безгрижно напред.
Щом напусна защитеното поле на музиката, демонът го видя. Изплю огнена струя, но Гаред я отби встрани с едната си ръка и тя се разпадна при докосването на защитите. В следващия миг той се нахвърли върху съществото и го сграбчи за единия крак, докато то се опитваше да се измъкне от хватката му.