Демонът сигурно тежеше около петдесет фунта, но Гаред го залюля като котка с едната си ръка, издигна го в дъга над главата си и го размаза в скалата. След като го остави без дъх, той сграбчи гърлото му и го натисна към земята, а металният му юмрук започна равномерно да се вдига и пада; магията проблясваше в хармония с жвакащите звуци и летящата на всички страни сукървица.
Два тромави каменни демона се насочиха към него, но Гаред им подхвърли потрошеното тяло на огнения демон и те се спряха, за да го погълнат. Когато отново вдигнаха глави, той вече се беше скрил зад защитеното поле на Роджър.
Райнбек гледаше ужасено каменните демони. Те бяха високи под пет фута, но бяха широкоплещести и бронята им наподобяваше монолитно скално лице. Херцогът се тресеше от страх като желе върху маса, която някой е ритнал.
Микаел, който изглеждаше ядосан заради това, че се е разпищял пред останалите, се изплю и вдигна арбалета си.
— Ето ги нашите скални демони. Да ги застреляме и да приключваме.
— Пфу! — Тамос махна презрително с ръка. — Това са само каменни демони. Не си струват труда. Роджър?
Роджър сбърчи вежди и продължи да свири музиката, която ги прикриваше, но добави към нея нови тонове на подкана към каменните демони, които звучаха все по-настоятелно.
В един момент достигнаха точката на кипене. Единият от демоните удари другия и строши бронята на лицето му.
Демонът се олюля, но се съвзе и отвърна подобаващо на удара, докато първият засилваше натиска си. Двамата се стовариха на земята и започнаха да се търкалят напред-назад, докато си нанасяха удари с огромните си каменни юмруци. Накрая единият от тях застина неподвижно. Другият се опита да се изправи, но краката му бяха потрошени; той падна по гръб и застина неподвижно.
— Мъртъв ли е? — попита Самент.
Тамос поклати глава.
— Демоните се изцеляват бързо. Възстановяват се след всичко, което не ги е убило на място.
Самент изсумтя, вдигна арбалета си и вкара една стрела в окото на демона. Проблесна магия и стрелата излетя през задната част на демонския череп, но защитената светлина им разкри, че се приближават още демони.
— Привличаме ги — отбеляза Питър.
Гласът му беше равен, но Роджър долавяше надигащата се паника.
— Разбира се — рече Тамос. — Трябва да се постараем още повече, ако искаме да привлечем скален демон.
— Ние ловци ли сме, или примамка? — тросна се Райнбек. — Защото на мен все повече ми се струва, че рискуваш живота ни само за да спасиш наранената си гордост.
— Роджър, отблъсни ги. — Тамос посочи един от Дървените войници. — Донеси ми фенера. — В светлината му посочи отпечатъка на скален демон в калта, дълъг колкото човешка ръка. — През последния половин час преследвахме този демон. Издигнал се е някъде преди около две мили, където свлачището е разкрило част от скалната основа.
— Нощ — каза лорд Самент, след като постави ботуша си върху отпечатъка и се изуми от разликата. — Сигурно е висок поне петнайсет фута.
— Поне двайсет — намеси се ухиленият Гаред. Ужасно му харесваше да кара суровото дърво да се гърчи. Вдигна ръка над седемфутовата си фигура. — С рогата е по-висок от мен.
Райнбек издаде тихичък хленч и арбалетът затрепери в ръката му толкова силно, че онези, които се намираха в непосредствена близост до него, отстъпиха предпазливо назад.
Останалите не бяха в по-добро състояние. Микаел стискаше арбалета си толкова здраво, че Роджър си помисли, че дървото може да се напука, а Питър като че ли произнасяше първата в живота си искрена молитва. Дори войниците от ескорта им, които стискаха здраво копията си, изглеждаха готови да напълнят хубавите си дървени брони.
Лорд Самент ги погледна отвратено.
— Това ли са смелите хора, с които Анжие иска Мливари да се съюзи? Ако изпратим хора да се бият с красиянците, вие ще се биете ли рамо до рамо с тях, или ще се криете зад гърбовете им?
Това беше неочакван шамар от досега кроткия лорд, но нощта умееше да изкарва наяве същинските чувства на хората. Думите му освестиха по-големите братя и войниците им.
Тамос посочи към тесния проход между два хребета, леко очертан под ясната светлина на пълната луна. Високо на стръмните склонове растяха няколко недоразвити дървета, оголили клони в началото на зимата.
— Тези дървета са твърде малко, за да привлекат дървесни демони — каза Тамос. — Самент, отведете своите Планински копия на северния склон. Братя, вие поемете южния.