Мес застана до Тамос. Скалният демон се биеше яростно, но въпреки това оставяше открити места, от които воините можеха да се възползват.
Докато вниманието на ядрона беше съсредоточено върху тях, Гаред го заобиколи и удари с брадвата си сгъвката на едното му коляно. Кракът му се подгъна и съществото рухна на земята, вкопчило в коляното едната си ръка. Голямата, увенчана с рога глава се озова в обсега на копието на Тамос.
В този миг се разнесе друг писък и спускащият се над главите им въздушен демон сграбчи в ноктите си пищящия Мес. Лакираните дървени плочки на защитената му броня сияеха яростно и пречеха на ноктите да ги пробият, но не можеха да го защитят, когато демонът го стисна още по-силно и разпери още по-широко крилата си. Всеки момент щеше да отлети, отнасяйки Мес със себе си.
Без да изгуби нито миг, Тамос промени посоката си, като се отказа от убийствения удар, за да спаси войника. Обръщайки се към новата опасност, той отскочи от земята и хвърли копието си точно когато ядронът започна да се издига.
Покритото с могъщи защити копие прониза демона в гърдите, когато той се намираше на десетина ярда над земята. Тялото му омекна и се стовари върху хребета заедно с крещящия, но съвсем жив Мес.
Отвличането на вниманието на Тамос му струваше скъпо; възстановилият се скален демон се хвърли към него, улови щита му за ръба и преметна графа през главата си, като го хвърли по гръб на земята. Ядронът изрева и скочи към него.
Това може би щеше да е краят на Тамос, но Гаред стовари с крясък брадвата си върху опашката му и отсече ошипения ѝ връх. Пръскайки сукървица, тя изплющя като бич и го събори на земята.
Мливарците се възползваха веднага от това, че врагът им беше сам, и пуснаха нов залп стрели, който отвлече вниманието на демона и даде възможност на Тамос да грабне копието, което беше изпуснал Мес. Роджър погледна към южния хребет, но не видя никакъв знак, че анжиерците са там.
Тамос изкрещя, за да отвлече вниманието на демона от Гаред. Ядронът се поколеба, но после му нанесе удар, който Тамос отби с щита си, докато продължаваше да напредва.
Цялото внимание на демона вече беше насочено към него, затова се оказа напълно неподготвен, когато останалите Дървени войници, водени от самия сержант Мес, събраха смелост и го нападнаха.
Обгърнат от сиянието на магията, Гаред се изцели, преди да скочи на крака. Движеше се с широката гневна крачка, която беше добре позната на Роджър и означаваше, че гигантът е приел навътре битката.
Почти му стана жал за демона.
Докато Тамос и останалите отблъскваха демона назад, Гаред развъртя с две ръце брадвата си. Баронът на Хралупата на дърваря започна да сече парчета от коляното на демона, сякаш то беше най-обикновено дърво. За секунди напълно разпиля ставата и демонът падна с трясък, като разлюля целия хълм.
И тогава от юг се появи ярък проблясък, последван от още няколко. Демонът вече беше лесна мишена и анжиерците бързо изпразниха колчаните си. Главата на ядрона избухна под дъжда от стрели.
Когато се върнаха във вилата, те окачиха големите рога на демона над трона на Райнбек в трапезарията и прекараха нощта в пиене и вдигане на наздравици.
Мес падна на едно коляно пред Тамос и му поднесе копието, легнало напреки върху изпънатите му ръце.
— Копието ви, лорд командире.
Тамос вдигна ръка.
— Имам и други. Задръж го, лейтенант Мес.
Мъжът зяпна изненадано, стисна копието с две ръце и почтително го постави в нозете на Тамос, отпускайки се на две колене.
— Копието ми винаги ще бъде ваше, лорд Тамос.
След това вдигна новото си копие във въздуха.
— За лорд командира!
Останалите войници вдигнаха халбите си във въздуха, разплисквайки пивото.
— За лорд командира!
Райнбек и братята му също вдигнаха халби и отпиха, но Роджър виждаше омразата и ревността в очите им, докато хората скандираха името на Тамос.
Графът се обърна към лорд Самент.
— Това е анжиерската храброст, братя. С това ще се съюзите. Мирът, осигурен от Пакта, и загубата на бойните защити изнежи всички ни, но в гърдите на всеки тесанец се крие сърце на воин. Съюзете се с нас и ще изтласкаме красиянците обратно в пустинята.
Самент скръсти ръце.
— Смели думи, ами Хралупата? Тя ще спази ли Пакта?
— Хралупата е моя — намеси се ядосано Райнбек — и ще прави каквото наредя.
Тамос стисна зъби, но кимна.
— Думите на брат ми са верни.
— Имате ли план за тази велика атака, лорд командире, или това са просто празни приказки? — попита настоятелно Самент. — Юкор няма да пожертва войниците си заради тях.