— Ако си мислиш така, значи, въобще не познаваш Арлен — каза Лийша. — Той не се интересува от ничий трон.
— Стига копията ви да му принадлежат в нощта. Същото се отнася и до баща ми. Но ако откажете, както направиха андрахът и херцогът на Райзън, тогава Избавителят ще ви ги отнеме.
— Прости ми — каза Арейн, — но ще трябва по-сериозно да се опиташ да ме убедиш в това, преди да предам моето херцогство на армия от нашественици или на някакво си фермерче от селце с размерите на всекидневната ми.
Аманвах се поклони.
— Не ми е работа да ви убеждавам, херцогиньо. Това е иневера.
— Дали наистина е волята на Еверам, или е майчината ти? — попита тихо Арейн.
Аманвах повдигна леко облечените си в коприна рамене.
— Те са едно и също.
Арейн кимна.
— Благодаря ви за откровеността, принцесо, както и за помощта, каквато и да е тя. Сега бихте ли ни извинили? Искам да поговоря насаме с господарката Лийша.
— Разбира се — рече Аманвах с тон и поведение, които предполагаха, че това е изцяло нейно решение, и напусна стаята.
Когато жената си тръгна, Уонда надникна през вратата.
— Имате ли нужда от нещо?
— Всичко е наред, Уонда, благодаря — каза Арейн, преди Лийша да успее да си отвори устата. — Моля те, погрижи се да не ни безпокоят.
— Да, майко.
Уонда кимна, после отстъпи назад и затвори вратата.
— Непоносима жена — промърмори Арейн.
— Уонда ли? — попита Лийша.
Арейн раздразнено махна с ръка.
— Разбира се, че не. Онази пясъчна вещица.
Лийша топна бисквитка в чая си.
— Нищо не знаете.
— Можем ли да ѝ вярваме? — попита Арейн.
— Кой може да каже? — Лийша вдигна бисквитката, но тя се беше просмукала дотолкова с течността, че крайчето ѝ се отчупи и падна в чашата. — Това е същата жена, която сипа отрова в чая ми по заповед на майка си.
Арейн повдигна изненадано вежда.
— Нищо чудно, че изпитваш такава неприязън към плевелите. Значи, се интересува повече от политика, отколкото твърди.
— Много повече — съгласи се Лийша, — макар че, откакто се омъжи за Роджър, доказа, че може да ѝ се вярва. Не вярвам да ни лъже, но не мисля, че сме чули цялата истина. Може да ни е намекнала, че има лек, защото заровете са ѝ показали, че Северът ще отслабне, ако херцозите не се обединят. Или е скрила от нас проблема на Райнбек, защото Юкор ще се престарае и ще предизвика гражданска война в Теса, докато красиянците притискат Севера.
Арейн изцеди малко лимон в чая си, което като че ли накара физиономията ѝ да изглежда още по-кисела.
— Предполагам, че ти не можеш да си направиш чифт зарове?
Лийша поклати глава.
— Дори да успеем да си откраднем, нямам представа как да ги разчитам. Обучението отнема години, доколкото разбирам, и е повече изкуство, отколкото наука.
Арейн въздъхна.
— Тогава ни остава само да се надяваме, че ще успееш там, където всички останали билкарки се провалиха. Безсмислено е да разчитаме на пророчества, дори да вярвах в тези неща.
Почукването изтръгна Лийша от съня. Лицето ѝ беше изтръпнало и докато го разтриваше, почувства отпечатъка от книгата, с която се беше приспивала. Върху страниците ѝ се беше стекла малко слюнка.
Какво време беше? Стаята бе тъмна, с изключение на сиянието на химическата лампа на масичката ѝ, осветяваща купчината книги по медицина от Стария свят, които се беше захванала да изучава. Когато се бе оттеглила в стаята си, Уонда беше угасила всички други лампи.
Почукването се повтори.
Лийша се загърна в халата си, докато се приближаваше към вратата, но през последните месеци беше напълняла и сега ѝ беше поотеснял. Стисна го с една ръка отпред, за да не се разтваря.
Кой би могъл да е? Замисли се дали да не повика Уонда, но те се намираха в сърцето на двореца и навсякъде имаше стражи. Ако не беше в безопасност тук, значи, никъде не беше в безопасност.
Ала свободната ѝ ръка се плъзна в джоба и стисна хора жезъла, а тя пусна халата и отвори вратата.
На прага стоеше Роджър с измъчен вид.
— Трябва да поговорим.
Лийша инстинктивно се отпусна, но видът на Роджър я изпълни със страх. Защо се беше върнал толкова скоро? Всички очакваха, че херцогът и антуражът му ще прекарат в ловната вила поне седмица, а бяха заминали само преди една нощ.
— Всичко наред ли е? — Лийша почувства как гърдите ѝ се стягат. — Тамос…
— Той е добре — отвърна Роджър. — Снощи поведе групичката на лов за скален демон. След това преследването на скални птици и глигани изгуби своето очарование и мисля, че всички искаха да се върнат обратно в града, за да поразмишляват върху онова, което видяха.