— Но ти си му майка — каза Лийша. — Не можеш ли…
Арейн повдигна вежда.
— Да използвам магическите си майчини сили? Ти колко често се вслушваш в майка си?
— Не твърде — призна Лийша. — И обикновено когато го направя, после съжалявам. Но Тамос също е твой син. Не можеш ли да измолиш…
— Повярвай ми, момиче — прекъсна я Арейн, — не се свеня да използвам всякакви измами и уловки, за да накарам синовете ми да се отклонят от пътя си, но това… Тук става дума за гордост и никой мъж не би го оставил да се размине, освен ако в гърлото му не е опряно копие.
Тя отново закрачи из стаята, но този път бавно, с достойнство. Вдигна ръка и докосна набръчканата си брадичка.
— Сигурно се мисли за голям умник. Ако Тамос бъде убит, той губи един съперник. Ако успее и осъществи контакт с лактънците, той ще си присвои заслугите. — Арейн изсумтя. — Това е първият опит на Райнбек в областта на шпионажа. — Тя се обърна към Лийша и се усмихна. — Но обстоятелството, че не можем да го спрем, не означава, че не можем да го обърнем срещу него.
— Нима? — попита Лийша.
— Райни и братята му никога не са се опитвали да изпращат шпиони, защото не им се е налагало. Джансън им дава всичката информация, а те нито веднъж не са го питали откъде идва тя.
Устните на Лийша потръпнаха в усмивка.
— Имаш свои контакти в Лактън?
— Имам контакти навсякъде — отвърна Арейн. — Знаеше ли, че пристанската господарка на дока ми беше приятелка? Големият син на твоя Ахман Джардир се опитал да я принуди да се омъжи за него, след като превзел града.
— Опитал? — попита Лийша.
Арейн се подсмихна.
— Казват, че му избола окото с перото за подписване на брачния договор. — Лицето ѝ се вкамени. — След като приключил с нея, парчето месо, което останало, изобщо не приличало на човек.
Лийша помнеше Джаян. Помнеше дивашкия блясък в погледа му. Искаше ѝ се да не е истина, но беше твърде възможно.
— Трябва да изтласкаме красиянците от Пристан — каза Арейн, — ако искаме да си върнем херцогството и да ги натикаме обратно в Райзън.
— В Дара на Еверам — каза Лийша. — Видях тези земи, херцогиньо. Красиянците са се окопали здраво. Вече никога няма да бъде Райзън.
— Не бъди толкова сигурна — каза Арейн. — От месеци финансирам райзънските бунтовници и те започнаха да им създават доста неприятности. Красиянците в Лактън няма да забележат как „сигурната“ им земя гори. Няма да ни усетят, като идваме.
— Значи, Тамос има шанс? — попита Лийша.
— Няма да те излъжа и да кажа, че пътят е безопасен, момиче — каза Арейн. — Знам, че го обичаш, но той ми е син, и то единственият, който струва нещо. През цялото време ще бъде в опасност, но ще се погрижа да му осигуря всяко възможно предимство.
— И сега какво? — попита Лийша.
— Сега — отвърна Арейн — се захващаш да изцелиш най-големия ми син.
— Едва ли очакваш от мен да… — започна Лийша.
— Мога и очаквам! — сопна ѝ се Арейн. — Ситуацията с Мливари не се е променила. Дори Тамос да се върне жив и здрав, той ще бъде в опасност, докато Бръшляненият трон не се сдобие с наследник. — Тя махна с ръка. — Нека синовете ми се дърлят и кроят планове. Ако успеем да се обединим с Лактън и да принудим Юкор да се включи в Пакта, Бръшляненият и Металният трон няма да струват и един клат. Хралупата ще бъде новата столица на Теса, а Тамос… Ами Тамос може да е кралят.
По време на обяда Лийша беше разсеяна. Това бе първото ѝ посещение в лазарета на Джизел от доста време насам, но имаше чувството, че си е у дома. Последните няколко седмици Джизел и ученичките ѝ бяха прекарали в Хралупата, а останалите, включително Сиквах, като че ли също се чувстваха уютно тук.
— Вкусно, както винаги — благодари Роджър на господарката Джизел. — Всеки мъж в Анжие съжалява, че не може да ви вземе за съпруга.
— Умният мъж никога не се жени за билкарка — отвърна с намигване Джизел. — Няма как да знае какво му слага в чая, нали?
Аманвах се разсмя, а Роджър се усмихна.
— Същото казваше и господарката Джеса.
Лицето на Джизел помръкна.
— И двете сме го научили от Бруна, ако не друго.
— Вече започна да ми писва — каза Роджър. — Господарката Джеса винаги се е отнасяла добре с мен и ако смяташ да говориш лоши неща за нея, искам да знам защо.
— Аз също — обади се Лийша.
— Тя е плевичарка — отвърна Джизел. — Какво друго да ви кажа?
— И какво от това? — сопна ѝ се Роджър. — Не виждам никаква разлика. И двете заплашвате да ми сипете нещо в чая, и то напълно сериозно.