— Надявам се, че оттук има и други изходи — каза тя, докато се присъединяваше към останалите, които чакаха Джакс да доведе господарката си.
— Повече, отколкото можеш да предположиш — отвърна, намигвайки ѝ, Роджър.
— Малкият Роджър Полухват! — разнесе се глас миг по-късно и някаква жена се появи на вратата в дъното на коридора.
Джеса беше на възрастта на Джизел — около петдесетте. Но там, където Джизел беше понапълняла с годините, роклята на Джеса все още прилепваше плътно към тънкия ѝ кръст, а бюстът, който се диплеше над изрязаното деколте, беше гладък и подканящ. Лицето ѝ беше силно напудрено, но въпреки това тя си оставаше красива и само няколко грижливо прикрити бръчици разкриваха възрастта ѝ.
— Напомня ми за майка ми — каза Лийша, без да се обръща специално към някого.
— Ъхъ — съгласи се Гаред, макар че, ако се съдеше по блясъка в очите му, това изобщо не беше нещо лошо.
Лийша се зачуди дали не трябва да го изпрати да ги чака на горния етаж. И дали, ако се опиташе да го направи, той щеше да се подчини.
Аманвах като че ли си мислеше същото нещо. Тя пристъпи напред и застана между Гаред и жената, а Роджър отиде да я прегърне.
Джеса го притисна към гърдите си и цъкна с език.
— Минаха повече от десет години, Роджър. Може да се каже, че те откърмих, а ти нито веднъж не си направи труда да ме посетиш?
— Не мисля, че херцогът щеше да го одобри — отвърна Роджър.
Той се отдръпна назад и Лийша видя, че очите му са навлажнени. Каквото и да изпитваше тя към плевичарката, беше очевидно, че Роджър обичаше тази жена.
— Нека те огледам — каза Джеса, повдигна ръцете му настрани и отстъпи назад, сякаш двамата танцуваха. После го огледа от глава до пети. — Станал си хубав мъж. Обзалагам се, че също като Арик си разбил доста сърца.
Роджър отстъпи назад и потърка медальона на гърдите си, докато се прокашляше.
— Господарке Джеса, нека ти представя моята съпруга, дама’тингата Аманвах асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи.
Джеса се усмихваше широко, когато отиде да прегърне Аманвах, но младата дама’тинга отстъпи назад.
— А? — изненада се Джеса.
— Простете ми, господарке — рече Аманвах, — но вие сте нечиста и не можете да ме докосвате.
— Аманвах! — извика Роджър.
— Няма нищо — каза Джеса, възпирайки го с жест, но без да сваля погледа си от Аманвах. — Трябва ли да се извиня за безсрамието си? Трябва ли да покрия бюста и косата си?
Аманвах махна с ръка.
— Дживах’шарум носят с чест дрехите си, които са далеч по-нескромни от вашите. Безсрамието ви не ме обижда.
— Тогава кое? — попита Джеса.
— Вие варите чая от листа на пом, който превръща вашите хейсах в кха’тинги, нали? — попита Аманвах. — Посрамвате ги и отслабвате племето си, като отказвате на тези жени децата, които се получават от техните връзки.
— Нима е по-добре да не знаят кои са бащите на децата им? — попита Джеса. — Нима е по-добре да станат необвързани майки, преди да са достигнали двайсетата си година? Момичетата ми се дипломират и се завръщат към нормалния живот по-богати и с по-добри умения в намирането на подходящи високопоставени съпрузи, на които ще родят високопоставени деца.
— Значи, те отиват при съпрузите си, след като вече са опознали мъжете? — притисна я Аманвах.
Лийша се прокашля, напомняйки ѝ за Сиквах, която също не беше девствена, когато беше представена на Роджър. Аманвах не ѝ обърна внимание, но Лийша съжали за действието си, когато Джеса се усмихна победоносно.
— Самата ти си го опитала, преди да намериш Роджър, а? — попита плевичарката.
Аманвах се вцепени. Лийша виждаше гневните проблясъци в аурата ѝ, нажежени и опасни, но красиянката запази самообладание.
— Аз съм Невеста на Еверам, но отидох при съпруга си чиста и непознала смъртен мъж, както подобава на една дживах ка. Роджър знаеше и прие, че при неговата дживах сен не е така.
При тези думи Роджър пристъпи напред и я улови за ръката. Аманвах се обърна рязко към него, но нежността в очите му я изненада и гневът в аурата ѝ се смеси с объркване. Роджър протегна свободната си ръка и нежно прибра кичур коса под шала ѝ.
— Щях да приема и теб, Аманвах вах Ахман ам’Джардир ам’Каджи. Изобщо не се притеснявай за това. Не се притеснявай за нищо. Обикнах те в момента, в който започна да ми пееш, и не мисля, че някога ще престана да те обичам.