Объркването изчезна от аурата на Аманвах, заменено от чувства, които бяха толкова лични, че Лийша се засрами от любопитството си. Тя свали защитените си очила, но дори при нормално зрение видя сълзите в очите на младата жрица, докато двамата с Роджър се прегръщаха.
В очите на наблюдаващата ги Джеса също се забелязваха влажни проблясъци. Тя се извърна, за да ги остави насаме, и пристъпи към Уонда.
— А ти си?
— Уонда Кътър, господарке — отвърна девойката и се поклони.
Косата ѝ, която носеше сресана настрани, за да скрива белезите си, се разлюля.
Господарката вдигна ръка.
— Може ли?
Уонда се поколеба, но кимна. Джеса отмести косата настрани със същата нежност като Роджър. Пръстите ѝ се плъзнаха по белезите и тя изцъка.
— Можеш да ги скриеш по-добре, дете, с малко помада — каза Джеса. — Мога да накарам едно от момичетата ми да те научи, безплатно.
— Тъй ли? — попита Уонда.
— Разбира се. Но искаш ли съвета ми? Спри да ги криеш. Бъди такава, каквато си.
Уонда поклати глава.
— Никой няма да иска да целуне белязана грозотия.
Джеса се засмя.
— Нека ти кажа една тайна. На всеки десет мъже, отблъснати от белезите ти, един ще мечтае да те целуне просто защото си различна. Изпъни се гордо и мъжете сами ще започнат да идват при теб. Жените също, ако вкусовете ти са такива.
— Аз… ъъъ… — Уонда се изчерви от срам. Джеса се засмя отново и изостави темата. Вдигна ръката ѝ и погледна към нарисуваните върху нея защити. — Мастило?
— Да — отвърна Уонда.
— Жалко, че не доведохте онзи Защитен, за когото говорят всички. Всички момичета ще започнат да се обзалагат дали е татуирал и члена си.
Тя остави сащисаната Уонда и се обърна към Гаред.
— Ах, но този тук върши същата работа. Самият ерген! — Тя смело протегна ръка и стисна бицепсите на Гаред. — Слънчицето Джакс бързо те доведе тук. Всички момичета ще ти се предлагат безплатно, а никой бордей не може да си го позволи.
И сякаш по поръчка завесата се раздели и в стаята влезе млада жена, която носеше изящен чаен сервиз. Тя също бе облечена с дълга рокля, но раменете ѝ бяха разголени и деколтето ѝ беше доста изрязано. Роклята имаше цепка от едната страна, скрита между диплите на полата. Всеки път когато стъпваше с този крак, през процепа проблясваше свежа плът. Беше висока и имаше доста мускулести крайници — крака на танцьорка.
Тя се усмихна на Гаред и леко му намигна, а баронът на Хралупата на дърваря, който се изправяше пред скални демони, без да му мигне окото, внезапно силно се изчерви.
Джеса щракна с пръсти точно до лицето му и го сепна.
— Но не, херцогинята майка има планове за теб, момче, и иска да те пазим. Всички момичета знаят, че си забранена територия, колкото и да не им харесва. — Тя погледна към младата жена. — Налей чая и изчезвай, Росал, преди херцогинята да е чула за това.
Росал кимна, отиде бързо до малката масичка и постави сервиза върху нея.
Джеса намигна на Гаред.
— Не се изненадвай, ако видиш някои от момичетата ми на Ергенския бал. Избери някоя от тях за Кралица на бала и ти обещавам нощ, от която ще ти се завие свят. Ожени се за нея и тя никога няма да ти откаже.
— Точно така, Гаред — обади се Лийша. — Мъжът не иска нищо друго от съпругата си.
Джеса се обърна и изгледа сърдито Лийша, и всички се напрегнаха. Роджър пристъпи към плевичарката.
— Мога ли да ти представя…
— Знам коя е тя — прекъсна го Джеса, без да сваля очи от Лийша.
Тонът ѝ го накара да си затвори устата и да отстъпи назад.
— Прекрасната невеста на малкия Полухват е отгледана в различна среда — каза Джеса, — но аз очаквах от ученичка на Бруна да знае по-добре как стоят нещата.
— И какво би трябвало да означава това? — попита настоятелно Лийша.
— Росал! — каза Джеса. Момичето веднага остави чайника и отиде при нея, навело очи. — Изпитай я — рече плевичарката. — Какви според мъдрата господарка Лийша са изискванията към баронесата на Хралупата на дърваря?
Лийша надуши капана, но беше стигнала твърде далеч и не ѝ оставаше нищо друго, освен да скочи напред с надеждата, че ще успее да избегне зъбците му. Тя си сложи очилата и огледа аурата на момичето.
— На колко години си, дете?
— На двайсет лета, господарке — отвърна Росал.
— От колко време посещаваш училището на господарката Джеса?
— От тринайсет лета, господарке.
— През цялото време ли си работила в бордея? — попита Лийша.
Аурата на момичето припламна силно. Росал беше скандализирана от предположението ѝ.