— Разбира се, че не, господарке. На никое момиче не му е позволено да слиза долу, докато не навърши осемнайсет лета. Това е втората ми и последна година. Дипломирането и дебютът ми ще бъдат през пролетта. — Тя стрелна с поглед Гаред. — Освен ако не си намеря съпруг на бала.
— Можеш ли да четеш? — попита Лийша. — Да пишеш?
Росал кимна.
— Да, господарке. На красиянски, рускански и албийнски.
— И тесански, разбира се — каза Джеса. — Росал обича да чете.
— Поеми? — попита Гаред и ужасът в гласа му се прокрадна и в аурата му.
Росал стисна с пръсти носа си, сякаш дори самата мисъл ѝ вонеше.
— Бойни истории.
— Военна история — поправи я Джеса.
— За някой, който иска да я представи по скучен начин — съгласи се Росал.
Погледът ѝ не се откъсваше от очите на господарката, но аурата ѝ показваше, че цялото ѝ внимание е съсредоточено в опитите да впечатли Гаред. Всяка дума, всяка поза беше заради него. Това би притеснило Лийша, но поне засега всичко, което младата жена казваше, беше истина.
— Обучавала ли си се по математика? — попита тя.
— Да, господарке — каза Росал. — Аритметика, алгебра и висша математика. Имаме часове по счетоводство и инвентаризация.
— Билкарска наука? — попита Лийша.
— Мога да сваря пет отвари по памет — отвърна Росал. — За плодовитост, смели три…
Лийша я прекъсна с махване на ръката, но не и преди думите ѝ да окажат нужния ефект върху аурата на Гаред.
— С книга подръка мога да приготвя и други — продължи Росал. — Всички изучаваме фармацевтика, в случай че мъжете прекалят с алкохола, докато са тук.
— Да, но може ли да пее? — засмя се Роджър, но Аманвах го изгледа гневно и цялата топлина се изпари от аурата ѝ.
— Извинявай — рече Роджър и добави с по-тих глас. — Просто се опитвам да повдигна настроението.
Момичето поклати глава.
— Никога не съм пяла достатъчно добре според господарката Джеса, но мога да свиря на арфа и на орган.
— Какво е „орган“? — попита Гаред.
Росал го погледна и му намигна.
— Мога да ви покажа моя, ако…
— Достатъчно! — излая Джеса. — Махай се от тук, момиче, докато не съм грабнала пръчката!
Лийша примигна. Колко пъти беше чувала Бруна да използва точно същите думи? Сякаш отново чуваше гласа на старата си наставница.
Но докато Джеса гледаше как момичето излиза, в аурата ѝ не се забелязваше гняв. Тя беше доволна от изпълнението на повереницата си. Едва ли случайно Джакс беше избрал точно Росал да поднесе чая, а не някое друго момиче.
Гаред изпрати Росал с поглед и когато минаваше през завесата, тя леко му махна с ръка, от което аурата му слабо потрепери.
Лийша се обърна отново към Джеса, хвана полите на роклята си и приклекна в реверанс.
— Простете ми, господарке. Не се държах любезно.
— Прието — веднага отвърна Джеса. — А сега, господарке, искате ли да обсъдим истинската причина, поради която сте тук?
Стаята на господарката Джеса беше обзаведена с дебел килим и тежки мебели. По рафтовете имаше стотици книги — рядко срещани томове, много от които Лийша не беше виждала през живота си. Едва устоя на порива да се втурне да ги разглежда.
— Можете да вземете която пожелаете — каза Джеса, — стига да ми я върнете лично, преди да поискате друга.
Лийша я погледна изненадано и Джеса се усмихна.
— Започнахме зле, но аз много искам да бъдем приятелки, Лийша. Бруна никога не е обучавала глупачки, а Арейн има много високо мнение за вас. Никога не съм смятала, че мога да преценявам хората по-добре от тях двете. — Тя се усмихна. — А всяка жена, която успее да задържи вниманието на Тамос за повече от една нощ, трябва да е наистина специална.
Лийша се канеше да се усмихне в отговор, но думите ѝ я смразиха. Джеса беше елегантна и красива и управляваше кралския бордей. Беше ли спала с Тамос? А някое от момичетата на долния етаж? Нощ, сигурно беше минал през всичките.
Джеса взе една чинийка с чашка и я напълни с чай от сребърния чайник, който сигурно струваше цяло състояние в бедния на метали Анжие.
— Братята ни посещават често — отбеляза Джеса. — Райнбек и Микаел, дори Напътственик Питър, никога не са се колебали да свалят дрехите си тук. Човек никога не би разбрал, че някои от момичетата ми са момчета.
Лийша взе чашата, опитвайки се да сдържи треперенето на ръката си.
— Но Тамос… — продължи Джеса. — Тамос дойде само веднъж и не повтори. Винаги е предпочитал сам да ловува.