— Тогава едно питие — предложи Роджър и напълни две чаши, докато едрият мъж продължи да обикаля.
— Да, за да мога да завалвам всички глупости, които успея да изтърся — рече Гаред.
— Стига говори такива неща — сопна му се Роджър. — Това, че си израсъл на село, не означава, че си глупав.
— Тогава защо имам чувството, че всяка дума, произнесена от останалите, има за цел да ме подиграе? — попита Гаред.
— Вероятно е така — отвърна Роджър и пресуши чашата с бренди. — Кралските особи непрекъснато се стараят да се ухапят един други, дори докато се усмихват и обсъждат времето.
— Не ми трябва такава жена — каза Гаред.
— Тогава не избирай такава. Тази вечер ти имаш думата, дори да не ти се струва така. Не е нужно да се жениш за някоя, която не ти допада.
— Ами ако нито една не ми хареса? — попита Гаред. — Херцогът каза, че трябва да се върна в Хралупата с момиче, което да ухажвам. Ами ако на херцогинята майка просто ѝ омръзне и посочи първата, която ѝ попадне пред очите?
Роджър се изсмя хрипкаво.
— Ти се изправи срещу двайсетфутов скален демон, а си уплашен от жена, която е наполовина твоите размери и три пъти по-стара от теб?
Гаред се подсмихна.
— За това не бях помислял, но… да. Май че съм. Напомня ми за старата вещица Бруна, само че по-страшна.
— Просто си получил сценична треска — рече Роджър, взе чашата, която бе напълнил за Гаред, и пресуши и нея. — Щом всичко почне, ще се успокоиш.
Гаред отново закрачи напред-назад, но след малко спря.
— Мислиш ли, че Росал ще бъде там? — Той вдъхна дълбоко, сякаш искаше да усети парфюма ѝ. — Хубаво име има. И мирише на рози.
— Внимавай, Гар — предупреди го Роджър. — Знам, че е хубавичка, но нали не искаш да се омъжиш за някое от момичетата на Джеса?
— Защо не? — попита Гаред.
— Защото херцогът и братята му ще ти се присмиват през цялото време. — Роджър направи физиономия. — Освен това не искаш да целуваш уста, която е била върху кълвача на Райнбек, нали?
Гаред сви огромния си юмрук и го допря до лицето на Роджър.
— Не искам да слушам такива приказки за нея, Роджър, независимо дали е вярно, или не. Не и ако искаш да си запазиш зъбите.
Роджър лекичко подсвирна.
— Наистина си падаш по нея, а?
— Падам по кое?
— Джеса нарочно изкара момичето пред погледа ти — рече Роджър. — Обзалагам се, че е най-добрата ѝ ученичка. Всичко, което това момиче направи, беше, за да ти привлече вниманието.
Гаред сви рамене.
— И с какво това я прави по-различна от останалите? Само че при нея се получава.
— Просто ти казвам да внимаваш — каза Роджър. — Момичетата на Джеса са доста… двулични. Получават каквото пожелаят от мъжа и го правят да изглежда така, сякаш идеята е била негова.
— Татко казва, че бракът е точно това — рече Гаред. — Казваш, че за теб е по-различно?
Роджър лапна лулата си, без да отговори.
Роджър и квартетът му стояха на подиума зад Гаред, който бе застанал в средата на сцената заедно с херцогиня Арейн. Младият барон приличаше твърде много на младоженец, чакащ пред олтара.
Балната зала вече се бе запълнила с каймака на обществото. Кралски особи, богати търговци и техните съпруги, всички облечени в най-хубавите си дрехи. Но пред голямата двукрила врата в дъното на залата се беше подредила дълга редица от обещаващи млади дебютантки, които чакаха да бъдат представени.
Херцогинята пооправи якичката на Гаред.
— Готов ли си, момчето ми?
— Мисля, че ще повърна — каза Гаред.
— Не те съветвам — отвърна Арейн, изтупвайки една прашинка от жакета му. — Но едва ли това ще секне поканите за танц. Не всеки ерген носи баронство в джоба си. Заради него си заслужава да се пренебрегнат петната от бълвоч по ризата.
Гаред пребледня, а Арейн се засмя.
— Млада невеста, която да ти роди деца, не може да се смята за смъртна присъда, момчето ми. Наслаждавай се, докато можеш.
Тя го шляпна по задника с бастуна си и Гаред подскочи.
— От теб се иска просто да стоиш тук, докато Джейсън представя дебютантките. Щом приключи, можеш да изтичаш отзад и да си изпразниш стомаха, преди да започнат танците.
Арейн се отдръпна от него и даде знак на Джейсън да отвори вратите. Роджър веднага подпря цигулката под брадичката си и следван от Кендъл, засвири първата мелодия. Всяка жена беше написала на балната си картичка песента, която щеше да се свири при представянето ѝ и след това по време на танците. Квартетът на Роджър репетираше от дни, за да научи всичките.