— Госпожица Карийн Истърли — извика Джейсън, — дъщеря на граф Ален от Речен мост.
Роджър смени мелодията. Карийн беше избрала по-бавна песен както заради задушевната атмосфера, така и заради възможността да се разходи бавно по пътеката, увеличавайки времето, през което щеше да е център на вниманието.
Лош избор, защото Гаред щеше да се задуши от парфюма ѝ по време на дългия танц и нямаше да може да избяга бързо от нея.
Карийн се изкачи на подиума отляво и се придвижи до средата му, оставайки в центъра на вниманието, докато Гаред ѝ се покланяше. Би могла да остане там цялата вечер, наслаждавайки се на одобрителните викове и ръкоплясканията, но Джейсън вече бе отворил двукрилата врата и пускаше следващата жена. Карийн му намигна, докато бавно се отдалечаваше към стълбите.
— Госпожица Динес Уордгуд, дъщеря на лорд Уордгуд от Южен клан.
Дини беше избрала валс, при който Гаред сигурно щеше да изпотъпче всички в залата. Имаше голяма вероятност тя да увеличи мъченията му, като му рецитира поезия през цялото време.
Арейн беше уредила много от младите надежди да заемат местата до Гаред по време на вечеря, но най-честите му съседки бяха тези двете. Могъщите им бащи можеха да си купят достъпа, които останалите не можеха да си позволят. Те очевидно бяха политически фаворитки, но имаха шанс да станат кралици на бала само ако останалите дебютантки бяха овце или крави.
Дини скришом помаха на Гаред, докато слизаше от подиума, но също както при намигването на Карийн, младият барон не даде признаци, че я е забелязал. Той не отместваше поглед от вратата в очакване на нещо обещаващо.
Роджър свиреше мелодия след мелодия, но нито една от жените не развълнува Гаред.
— Госпожица Емилия Лакьор, дъщеря на Албер Лакьор от Търговския хълм.
За миг Гаред остана неподвижен, но после се напрегна и се наведе напред.
Роджър погледна към вратата. Трябваше да се досети. Всичките момичета на Джеса си избираха „сценични“ имена, докато работеха, а след дипломирането си се връщаха в обществото с рождените си имена.
Това беше Росал.
Гаред я наблюдаваше напрегнато, докато тя се носеше по пътеката, макар Роджър да не беше съвсем сигурен дали това беше погледът на ловец, или на плячка.
От този момент баронът имаше очи само за нея и дори не обърна внимание на последните няколко жени, с изключение на момента, в който минаваха пред него на сцената. За щастие, не бяха много, но голяма част от тълпата вече беше отгатнала причината за разсеяността на Гаред, сочеха Емилия и си шушукаха.
Роджър въздъхна. В залата присъстваха всички важни личности, включително онези, които най-вероятно бяха посещавали кралския бордей през последните осемнайсет месеца. Емилия беше променила прическата си и беше избрала скромна рокля, доста по-различна от онова, което носеше при Джеса, но рано или късно, някой щеше да я разпознае.
Лийша беше дошла сама на бала. Беше направила всичко възможно, за да накара Уонда да облече рокля за събитието, но накрая момичето се разпищя и съдра последната дреха от тялото си. Лийша си помисли, че шивачката ще получи сърдечен удар.
— Това не съм аз — каза Уонда. — Обичам те, господарке. Готова съм да посрещна с тялото си сто стрели заради теб. Но докато съм жива, нито ти, нито всички демони от Ядрото не можете да ме накарате да облека още една проклета рокля.
Какво ѝ оставаше на Лийша, освен да се извини? Сега Уонда стоеше до стената заедно с останалите телохранители. Беше си отрязала косата и я беше зализала назад, показвайки гордо назъбените линии, които демонските нокти бяха издялали върху лицето ѝ.
Лийша се усмихна. Това все пак беше някакво начало. Трябваше да благодари на Джеса. Думите ѝ бяха успели да докоснат момичето по начин, по който Лийша не беше успяла.
Гостите ахнаха и тя вдигна глава, за да види как Гаред скача от подиума, пренебрегвайки стъпалата, с лекотата, с която друг мъж би скочил от табуретка. Гостите, изненадани от неспазването на формалностите, се поколебаха, но после се втурнаха да го поздравяват.
Но колебливостта им му осигури необходимото време да профучи покрай тях и с бързи крачки да се запъти към дъното на залата, където стоеше Емилия със своите родители. Кралските особи и благородниците останаха с отворени уста заради пренебрежителното му отношение, и Албер Лакьор го забеляза, макар че Гаред не им обърна никакво внимание. Той потрепна нервно, докато баронът стискаше ръката му, но майката на Емилия, също голяма красавица, грееше от гордост.