Гаред беше обикновен човек. Прям. Понякога не беше лошо да се напомня на кралските особи, че не всичко е игра на тайни със скрити карти.
Някога Лийша беше обещана на Гаред, но сега той беше станал много по-добър човек, макар че беше спал с майка ѝ. Част от нея искаше да го предупреди за избора му. Емилия беше неискрена и обичаше да командва. Но същата беше и Илона. И самата Лийша, ако трябваше да бъде честна със себе си. Може би точно това търсеше Гаред в една жена.
Емилия беше застрашена от скандал, но не повече от самия Гаред, макар и той да не го знаеше. Ако Илона родеше гигантско бебе, нямаше да мине много време, преди някой да се усети. Дори самият Гаред не беше толкова глупав, че да го пропусне.
— Бих дал всичко, за да разбера какви мисли се въртят в тази твоя глава — разнесе се мъжки глас зад гърба ѝ.
Лийша се сепна; толкова беше погълната от мислите си, че не забеляза кога се беше появил Тамос. Но отдавна се молеше за този момент и беше готова. Стисна здраво емоциите си в юмрук и ги напъха в дълбока тъмна дупка, след което се обърна и приклекна в елегантен реверанс.
Колкото и безжалостно да се бе държала Уонда с шивачката, Лийша беше още по-зле. Тя прегледа всеки шев и гънка по копринената си рокля, ушита така, че да скрива порасналия ѝ корем в сянката на едрия бюст, който дори жените не можеха да пренебрегнат.
Улови погледа на Тамос към гърдите ѝ и прикри усмивката си. Графът изглеждаше великолепно с излъсканите си ботуши и официалната униформа — намачкано кадифе и коприна, със златни еполети и пискюли. Гърдите му бяха покрити с дузина медали от лакирано злато, парадното му копие беше преметнато през рамо на полиран ремък с инкрустирани скъпоценни камъни.
Но ако неговият поглед бе привлечен от бюста ѝ, нейният се спря на красивото му лице и се задържа там. Брадата му беше грижливо подрязана, нито едно косъмче на главата му не стърчеше настрани. Искаше ѝ се той да я сграбчи и да зарови пръсти в подредените кичури, обляна в пот, докато той прониква в нея.
Лийша почувства влагата между краката си. Това бе последната нощ, преди Тамос да замине на юг, и тя беше твърдо решена да го има преди това. Иначе щеше да умре.
— Нищо важно, милорд — каза Лийша.
— Лъжа. — Гласът му прозвуча уморено. — Но вече би трябвало да съм свикнал. Зад тези очи никога не се въртят маловажни неща, Лийша Пейпър.
Тя преглътна. Сигурно си го заслужаваше.
— Гаред като че ли вече избра своята Кралица на бала. — Лийша кимна към двойката, която стоеше и се гледаше в очите. — Чудех се дали изборът му е добър. — После леко повдигна брадичката си към Уонда. — И си мислех как Уонда отново успя да се измъкне от обличането на рокля.
Тамос изсумтя.
— Мъдро момиче. Майка ми организира от години такива балове. Предпочитам да се бия с ядрони.
— Баронът на Хралупата не е единственият желан ерген тази вечер, Ваша Светлост — каза Лийша. — Графът също се нуждае от графиня.
В този момент зазвъняха звънчета и всички се обърнаха към херцогинята майка, която стоеше до Карийн Истърли. Зад нея се бяха скупчили пренебрегнатите от Гаред благородници, които се опитваха — но не успяваха — да скрият раздразнението си.
— По всичко личи, че графът на Речен мост иска да съкрати времето за коктейли. — Тамос се подсмихна. — Семейство Истърли имат повече право над трона дори от майка ми. Не са свикнали да бъдат пренебрегвани.
Арейн наистина даде знак на Роджър да започне с първия танц и жонгльорът не беше чак такъв глупак, че да откаже. Той започна да свири бавната песен, под звуците на която Карийн беше влязла в залата.
Тамос отстъпи назад и ѝ предложи ръката си с поклон.
— Може и да имам нужда от графиня, но не желая да си търся такава в последната си нощ в Анжие. Ще танцуваш ли с мен?
— Ако сложа ръцете си върху теб, може да не поискам да те пусна — каза Лийша, докато поставяше ръката си в неговата и пристъпваше напред.
Тамос я прегърна през кръста.
— Ще ти се наложи. Майка ми ни вика в градината си след първия танц.
— Сега?! — Лийша не можеше да повярва. — По средата на бала, след като утре сутринта те изпращат един Създател знае къде?
— Точно това ѝ казах и аз, но тя отвърна, че ако ми е мила кожата, трябва да те подбера с мен и да отидем.
Двамата минаха покрай танцуващия Гаред. Той се мръщеше и когато Лийша надуши парфюма на Карийн, не беше трудно да се досети защо. Синусите ѝ инстинктивно се свиха и мускулчето на слепоочието ѝ потрепна, признак на приближаващото се главоболие.