Чертите на лицето му не бяха точно красиянски, но те бяха и чисто тесански. Трудно беше да ги различи, защото момчето беше изключително мръсно.
То смърдеше ужасно, точно както ги беше предупредила херцогинята. Ноздрите на Лийша потрепнаха. От него се носеше миризмата на застояла момчешка пот, но още по-силен бе мирисът на свинекорен. То беше накъсало листата му и с тях беше натъркало кожата си. Дрехите му бяха покрити с мазни петна. Лепкавият сок по лицето беше събрал плътен слой прах, но от това противната му миризма не омекваше.
— Простете на малкия хитрец — каза Арейн. — Брайър твърди, че никой демон не може да го види, освен ако самият той не пожелае, и аз се зачудих дали това ще важи и за твоите изумителни очила.
Лийша не отговори, но херцогинята вече беше получила своя отговор. Беше ли ѝ споменавала изобщо за очилата? Тази жена знаеше повече, отколкото ѝ беше разкрила.
— Лийша, Тамос, това е Брайър Дамадж — каза Арейн и момчето изгрухтя някакъв поздрав.
Звукът беше гърлен, сипкав и животински.
Дамадж. Красиянско име. Което означаваше, че е от същата кръвна линия като Иневера — и Аманвах — но връзката им датира отпреди стотици поколения. Кланът Дамадж можеше да проследи родословието си чак до самия Каджи.
Но Брайър беше лактънско име. Момчето беше мелез, обаче на Лийша не ѝ беше известно да е имало красиянци на север преди Нашествието. След няколко години черти като неговите може би щяха да се срещат често, но сега за пръв път виждаше някой като него. Дали беше син на вестоносец?
— Радвам се да се запознаем, Брайър — каза Лийша, протягайки длан. Брайър се напрегна и отстъпи назад. Тя отпусна ръката си и се усмихна. — Демоните не обичат миризмата на свинекорен, нали?
Думите ѝ като че ли накараха момчето да се отпусне.
— От силната воня им става гадно. Ядритата мразят свинекорен.
Лийша кимна, изучавайки аурата на момчето. Не знаеше, че миризмата на свинекорен отблъсква демоните, но това беше напълно възможно. Тази билка беше основна съставка в лековете за демонски инфекции и се знаеше, че ядроните избягват места, където расте в изобилие.
Но това не беше всичко. Тя виждаше как заобикалящата ги магия се стели над земята в градината като мъгла. Обикновено магията беше привличана от живите същества, освен ако районът не беше защитен. Магията заобикаляше Брайър така, както водата заобикаляше маслото.
Възможно ли беше свинекоренът да отблъсква магията? Това можеше да обясни много негови свойства и да направи ценната билка още по-полезна.
— Брайър се оказа безценен за съпротивата — рече Арейн. — Той говори красиянски и на пръв поглед дори може да мине за красиянец. Но най-вече може да ходи навсякъде спокойно денем и нощем. Също като твоя Защитен, но без илюзията за величие.
Лийша пропусна обидата покрай ушите си. Арейн не преувеличаваше в твърденията си, че момчето е безценно. То беше богатство, което херцогинята нямаше да раздели с никого. Дори с нея.
— Брайър има контакти в Лактън — каза Арейн. — Той може да отведе армията ти от Хралупата до там, като ви помогне да избегнете красиянските патрули и ви уреди среща с господарите на докове. Те използват като база манастира до езерото.
Тамос повдигна изненадано вежди.
— Райнбек знае ли за това?
Арейн се засмя.
— Разбира се, че не. Онова, което Райни знае, е, че ти сам си открил съпротивата. Но те е изпратил той, което го обвързва с всички обещания, които си принуден да дадеш.
— И какви са тези обещания? — попита Тамос.
Арейн даде знак на Джансън, който подаде на графа навит на руло пергамент. Тамос го разгъна и започна бързо да чете. Лийша надникна над рамото му, за да види.
— Според това лактънците ще трябва да ми се закълнат във вярност — каза Тамос.
— Ако ще си жертваме живота, за да им помогнем, защо да не представим и своите искания? — попита Джансън. — Те са обсадените, не ние.
— Все още не — отбеляза Лийша.
— Въпреки това министърът е прав — каза Арейн. — Засега те имат повече нужда от нас, отколкото ние от тях — факт, който ще е глупаво да пренебрегнем, когато започнем преговорите. Техните войници ще изпълняват заповедите ти в битките. Тази част не подлежи на преговори.
— Разбирам. — Гласът на Тамос прозвуча напрегнато. — Но ти ги караш да се закълнат пред мен, а не пред Райнбек.