Но някои неща не бяха създадени за сенките. Някои неща имаха нужда от светлина. Лийша извади един защитен камък от кадифената торбичка на кръста ѝ и размърда пръсти, за да активира защитите, изпълвайки нишата с ярка светлина, която за миг прогони сенките.
Но там не се скриеше Тамос. Принцеса Лорейн и лорд Самент бяха заели почти същата поза, в която тя и Тамос си бяха доставили удоволствие. Лордът тласна още два пъти, преди да реагира на светлината; той отстъпи назад, олюлявайки се, и се опита да вдигне панталона си.
Лийша усети как лицето ѝ пламна, приглуши светлината и извърна очи.
— Съжалявам, помислих, че е някой друг.
— Съжалявате или не, вече ни видяхте. — Лорейн се бе съвзела по-бързо и когато се изправи, полите на роклята ѝ просто се свлякоха надолу. Тя пристъпи застрашително към Лийша. — Въпросът е какво ще правим сега?
— Вие не сте обещана на Райнбек. От вас не може да се очаква да се пазите неопетнена заради женен мъж. — Лийша погледна към Самент, който беше успял да се приведе в приличен вид. — Чух, че Юкор е разтрогнал брака ви, но той не е бил с лорд Самент.
— Самент ми е приятел — отвърна лордът, — който се съгласи да използвам името му по време на пътуването на юг. Никой в Анжие не знае как изглеждаме. — Той се пресегна и улови ръката на Лорейн. — Разделени или не, не мога да изпратя съпругата си сама във враждебен дворец.
— Баща ми може да разкъса хартията, но не може да отмени клетвите ни — каза Лорейн. — Ще се омъжа за Райнбек, щом политиката го изисква, но той никога няма да ми бъде съпруг. — Тя погледна към Самент. — Дори ако съпругът ми изпълни желанието си и загине по време на тази безнадеждна задача в Лактън.
— Трябва да отида — каза Самент. — Ако успеем да освободим Лактън, може би няма да се наложи да се омъжваш за Райнбек. Ако ли не, предпочитам да умра, отколкото да го гледам как се случва.
Лорейн погледна недоверчиво към Лийша.
— Едва ли ще ни разберете, господарке. Ще съобщите ли на херцогинята?
Лийша посегна към жената и пренебрегвайки изненаданата ѝ физиономия, я прегърна силно.
— Разбирам ви по-добре, отколкото можете да предположите. Имате думата ми на билкарка, че няма да обеля и дума за това, освен ако не се омъжите за Райнбек. — Тя погледна към Самент. — А ако това се случи, вие ще се върнете в Мливари, докато не се появи наследник, за да е сигурен произходът му.
Самент стисна зъби, но кимна.
— Каквото направите след това — продължи Лийша, — вече не е моя грижа.
Тя се обърна и тръгна към балната зала, където остана достатъчно дълго, за да се увери, че Тамос не се е връщал там. Без обувките, всички ѝ се струваха по-високи, но тя повече нямаше желание да танцува. Даде знак на Уонда да я последва и се върна в покоите си.
Седна пред писалището и взе лист от фината хартия на цветчета, която беше направила в работилницата на баща си. Запасите ѝ почти се бяха изчерпали, но едва ли щеше да намери време, за да направи повече.
А за какво ти е такава специална хартия, ако не за да напишеш на мъжа, когото обичаш, всичко, което не си успяла да му кажеш лично?
Тя се занимава с писмото до късно през нощта, след което изпрати Уонда с поръчението да се погрижи графът да не тръгва, без то да е пъхнато сред вещите му.
От Гаред се очакваше да прекара време с всяка една от дебютантките, след като танцът свърши, но всеки път той даваше знак на Роджър да се присъединява към тях, за да не остава сам. Всеки път неизменно се връщаше при Росал, влачейки бъбрещата млада дебютантка след себе си. Скоро дъщерята на лакировача беше обградена от жени, обединени от целта да я поставят на мястото ѝ.
— Какво би могла да знае дъщерята на един търговец за управлението на баронството? — чудеше се Карийн.
Росал се усмихна.
— Моля ви, милейди. Просветете ни. Вашият баща например вкара Речен мост в такива дългове, че се принуди да удвои таксите за мостовете. Търговците, които искат да минат оттам, натоварват с разхода своите клиенти, принуждавайки хора като баща ми да плащат повече за материалите, което на свой ред се отразява върху селяните. Та вие как бихте подходили към този проблем?
— Най-добре е решаването на подобни въпроси да се оставя на мъжете — каза Дини, когато Карийн не можа да отговори. — Както е писал поетът Никол Грейстоун: