Колив хвърли копието си в посоката, откъдето бе долетяла стрелата. Някой изпъшка от болка в тъмното и последва второ издрънчаване. Колив успя да вдигне щита си навреме, но тънкият защитен метал беше предназначен да възпира ядрони, а не арбалети. Стрелата премина с лекота през него и острието ѝ се подаде през тила на наблюдателя.
Колив се извърна към стража, който се намираше най-близо до Аманвах, бръкна в робата си и извади един от острите си метателни триъгълници. Вдигна ръка, за да защити господарката си, сякаш можеше да преодолее дори смъртоносната си рана, но след това се свлече на колене, давейки се в собствената си кръв.
Опитаха се да се изправят, но стражите прииждаха от всички страни, въоръжени с къси лакирани палки. Когато един от тях се приближи към Роджър, той метна по него един от скритите в ръкавите му ножове, но все още беше твърде опиянен и пропусна. Стисна здраво другия в ръката си; не искаше да губи единственото му останало оръжие.
Успя да избегне първото замахване с палката. И второто. Преди стражът да успее да замахне трети път, Роджър вече се беше озовал до него и заби ножа си в тялото му.
Но острието беше късо, предназначено за мятане и лесно укриване. Стражът изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, когато удари с палката Роджър през лицето и го просна на пода. Кендъл изтича, за да застане между тях, но стражът я изрита силно в стомаха и тя падна по гръб, като междувременно стъпи върху лицето на Роджър.
Той се опита да вдигне ножа си, но стражът натисна китката му с крак; острата болка принуди пръстите му да се разтворят и острието издрънча на пода. Палката се заби в корема му и когато той се сви инстинктивно, следващият удар беше в топките му. Роджър изпищя, но писъкът секна, когато трети удар му изби два зъба.
Роджър се отпусна зашеметен назад и видя как двама стражи са притиснали палките си към гърлата на Аманвах и Сиквах. Всеки път когато двете жени се опитваха да се борят, те пристягаха хватката си и спираха притока им на въздух, принуждавайки ги да се подчинят. Мъжете бяха мускулести и едри, като всеки един от тях тежеше колкото двете жени, взети заедно.
Един от стрелците лежеше в коридора, а от гърдите му стърчеше копието на Колив. Другият държеше Кендъл. Незареденото му оръжие беше преметнато през рамото и той притискаше китките ѝ към пода, коленичил върху бедрата ѝ, за да не може тя да го рита.
Разнесе се бавно ръкопляскане и от сенките излезе Джейсън Златния тон, следван от Ейбръм и Сали.
— Златен тон? — изграчи Роджър.
— О, вече не сме на Безгласен, а? — попита Джейсън. — Късно се сещаш да проявяваш уважение, Полухват.
— Златен питон, казах!
Роджър се опита да го наплюе, но устните му се бяха подули. По брадичката му се стичаше лигава смесица от кръв и плюнка. И въпреки това отнесе нов удар по лицето.
— Селско лайно такова, мислиш си, че можеш да дойдеш в моя град и да ме унижаваш? — попита Джейсън. — Че можеш да ръсиш лъжи и да застрашаваш поста ми, и да очакваш, че няма да ти отмъстя? Би трябвало да си наясно. Пък и не ми беше трудно да си намеря съюзници. — Джейсън кимна към Аманвах и Сиквах. — Тази вечер ще ме направи много богат. Ще се изненадаш колко много лордове са готови да платят добри пари, за да имат за заложнички две красиянски принцеси. Още повече, като добавя доказателства, че Кралицата на бала е просто една кралска курва.
Сиквах посегна към копието, но стражът притисна палката към гърлото ѝ.
— Престани да се дърпаш, момиче, преди да ми хрумне нещо друго.
— Никакви хрумвания — рече Джейсън. — Не и тук. Да приключваме и да се махаме.
— Те убиха Андерс — каза стражът, който бе затиснал Кендъл. — Трябва да отмъстим за кръвта му.
— Той беше наясно какви са рисковете — каза Джейсън, — но като компенсация може да пребиеш до смърт Роджър и момичето.
— Да, добре!
Стражът се ухили и посегна към палката на колана си.
— Не!
Роджър се опита да се претърколи настрани, но надвесилият се над него страж затисна с крак китката му и започна да го налага с палката си по корема, топките и главата. Светлините се завъртяха пред очите му като пияни танцьори.
Когато погледът му се проясни, той погледна към Аманвах.
— Съжалявам.
Думите му едва се разбираха.
Аманвах срещна погледа му и в очите ѝ проблесна жестокост.
— Стига толкова. Сиквах.