Сиквах рязко вдигна крак нагоре и изрита стража в лицето. После го сграбчи за китките, приклекна и го хвърли през глава към отсрещната стена, като задържа палката му в ръката си. След миг я запрати по главата на мъжа, който се беше надвесил над Роджър, и ударът го отхвърли назад.
Аманвах заби събраните си пръсти в рамото на стража, който я държеше. Ръката му увисна неподвижна, а тя сграбчи другата, изви я зад гърба му и го принуди да се просне на пода, след което стъпи с крак върху гърлото му.
Сиквах вече тичаше към мъжа, който държеше Кендъл. Той се надигна да я посрещне, но тя избегна ръцете му, подскочи и уви крака си около шията му. Извъртя се във въздуха и използва собствената си тежест, за да му строши врата.
Джейсън не се помотаваше; той измъкна ножа си и се хвърли към Роджър. Мъжът, когото Сиквах беше запратила към стената, се възстановяваше, а Ейбръм и Сали сграбчиха палките си и се хвърлиха в боя.
Нещо проблесна в пръстите на Сиквах и един от любимите метални триъгълници на Колив се заби в ръката на Джейсън, която стискаше ножа. Той изпусна оръжието и изпищя, когато Сиквах се хвърли върху него.
Това, което последва, може би беше бой, но на Роджър му се струваше нередно да нарича така конфликт, в който едната страна имаше абсолютно преимущество. Сиквах не се биеше. Тя просто убиваше.
Сали замахна с палката си, но Сиквах я сграбчи за китката и изви ръката ѝ настрани, преливайки силата от инерцията си в удар с лакътя, който строши гърлото на Сали. Сиквах тласна тялото на едрата жена към Джейсън и отстъпи плавно встрани, за да пресрещне маскирания страж. Той замахна с палката, но тя се извъртя, за да избегне удара, и завърши движението си с удар с лакът в гърба на мъжа, който звучно изхрущя. Той беше мъртъв преди още да е паднал на пода.
Ейбръм реши, че му се живее, и се обърна, за да избяга, но Сиквах метна след него една от палките, която го улучи в бедрото. Ударът изглеждаше лек, но кракът му се подкоси и той падна на едно коляно. Красиянката го сграбчи за главата и се прехвърли със салто над него, пречупвайки врата му.
И всичко свърши сякаш за миг.
Джейсън се опитваше да изпълзи изпод грамадното тяло на Сали. В лицето си тя винаги бе приличала на дървесен демон, но сега чертите ѝ се бяха изкривили от ужас.
Роджър вдигна ножа, който Джейсън беше изтървал, и се изправи на крака. Аманвах беше коленичила до Колив и се взираше в невиждащите му очи.
— Поеми с чест по самотния път, шарум. Еверам те очаква в Рая, за да те възнагради.
Роджър преглътна с усилие. Двамата с Колив бяха воювали рамо до рамо в нощта. Той не споделяше романтичните идеи на красиянците по отношение на тези неща, но не можеше да отрече, че това сближаваше мъжете.
И сега Колив беше мъртъв, защото Роджър го беше страх да убие Джейсън. Поредното име, което да добави на медальона си. Колко ли можеше да побере?
— Стига вече — каза Роджър.
Досега не беше убивал нещо различно от демон и винаги се беше чудил дали ще намери в себе си смелост да го направи. Но сега не изпита никакво колебание, никакво желание за прощални слова. Острието прониза окото на Джейсън като сварено яйце и когато го завъртя вътре, тялото на Златния тон потрепери за последен път.
И точно така ги намериха истинските дворцови стражи.
Глава 23
Инквизиция
333 г. СЗ, Зима
Ключалката изщрака и Роджър се напрегна. Вратата бе изработена от дебели талпи, обковани със стомана. Нямаше нито прозорче, нито шпионка, само капак в долния ѝ край, достатъчно широк, за да може през него да се плъзне поднос. Нямаше как да разбере кой стои от другата страна.
Но всъщност нямаше никакво значение. Не му бяха останали почти никакви сили. Дворцовите стражи, разярени от смъртта на другарите си, не бяха проявили почти никаква сдържаност, докато се опитваха да изтръгнат от него признание. Все пак те вземаха заплатата си от Джансън, а първият министър беше побеснял заради смъртта на племенника си.
Когато накрая се умилостивиха, той едва се държеше и с благодарност изпадна в безсъзнание само за да се свести тук.
Един-единствен поглед от мъничкото прозорче му подсказа къде се намира. Южната кула.
Голямата Анжиерска катедрала беше построена преди Завръщането и имаше четири кули, по една за всяка посока на компаса. В северната се намираше голямата камбана, която можеше да се чуе от мили разстояние. Останалите кули бяха превърнати в килии, в които от векове затваряха еретици и политически затворници. Мъже и жени, които бяха твърде могъщи — или от кралска кръв — за да бъдат екзекутирани; твърде опасни — или изложени на опасност — за да бъдат държани в обикновена тъмница.