Роджър знаеше прочутите истории за кулите, самият той беше измислил няколко, но никога не си беше представял, че ще бъде затворен в някоя от тях.
Той се надигна, когато вратата се отвори. През цепнатините на подпухналите си очи видя Лийша, въздъхна с облекчение и се просна отново върху простичката постеля.
— Роджър! — извика Лийша и се втурна към него, а вратата зад гърба ѝ се затвори.
Тя взе лицето му шепи и огледа нараняванията му. Роджър скимтеше от болка, докато Лийша събличаше дрехите му и го проверяваше за счупени кости и кръвотечения.
— Проклети диваци — промърмори тя, докато се изправяше.
Отиде до прозореца, покри го плътно с грубата завеса и се върна при него.
— ’А’во пра’иш? — прошепна Роджър с подутите си устни, когато тя пренебрегна билките в джобчетата на престилката си и вместо това извади веднага лечителския си комплект.
— Стой неподвижно — каза тя, изваждайки тънка четка и бурканче с мастило. — Не разполагаме с много време, а обещах на Аманвах, че ще те оправя, преди да говорим.
— Да ме оправиш? — попита Роджър.
Или поне се опита. Лицето му отказваше да играе своята роля в образуването на думите.
Лийша не отговори, а го съблече гол без излишна свенливост и започна да рисува защити по кожата му. Роджър потрепери, когато билкарката бръкна в торбичката си с хора и извади една демонска кост, но болката бе твърде силна и той нямаше сили да спори.
Защитите се затоплиха, когато Лийша прокара костта над тях, засияха леко и по кожата му пробягаха леки тръпки, които проникнаха дълбоко в мускулите и костите му, притъпиха болката и спаднаха отоците. Зрението му се проясни, устните му възвърнаха предишната си гъвкавост. Устата му отново беше празна и езикът му инстинктивно се плъзна в дупката, където се бяха намирали избитите от палката зъби. Изтощението се изпари и той се почувства силен и жив.
Сви юмруци и силата потече в тялото му. Вратата, която доскоро му бе изглеждала непробиваема, вече не беше чак толкова страшна. Можеше с лекота да я разбие и да си проправи с бой път навън. Да се изгуби из уличките. Да намери път извън града…
Но костта се разпадна на прах в шепата на Лийша и безумното усещане за сила го напусна.
— Нощ — каза той, докато си навличаше дрехите. — Вече разбирам как хората се пристрастяват толкова лесно към това.
— Не мога да направя нищо за липсващите зъби — каза Лийша. Можем да накараме да ти направят нови от порцелан. Може да бъдат оцветени като останалите или в някакъв друг цвят, ако предпочиташ.
Роджър поклати глава.
— Онова, което най харесвам в шарените ми дрехи, е, че могат да се събличат.
Лийша кимна, бръкна в торбата си и извади нещо, което беше истинска наслада за очите му. Кутията с цигулката.
— Аманвах искаше да ти я донеса… за да има с какво да си запълваш времето.
Роджър бързо отвори кутията и щом видя защитения подбрадник в кадифеното му отделение, почувства как го залива вълна от облекчение. Той го извади и нарочно го постави на леглото между тях. Така Аманвах щеше да чува всичко, макар че нямаше да може да отговаря.
— Роджър, какво се случи? — попита Лийша.
— Постъпих глупаво — отвърна Роджър. — Реших, че в двореца сме в безопасност. Мислех си, че мога да натрия носа на Джейсън и да съсипя репутацията му, без да си платя. — Той наведе глава. — За всичко съм виновен аз.
— Стига глупости — сопна му се Лийша. — Не го започна ти.
— Напротив — отвърна Роджър. — Започнах го, когато щипнах Джейсън по носа.
— Мама ме щипна веднъж по носа — рече Лийша. — Не изпитах желание да я убия.
— Не го оневинявам — каза Роджър. — Тоя ядронски син си получи заслуженото. Но аз го познавах добре и въпреки това събудих демона в него. Сега Джейкъб и Колив са мъртви.
Лийша извади един джобен часовник от престилката си и го погледна.
— Отпуснаха ми само един час, Роджър, а ни остават само няколко минути. Ще разполагаш с достатъчно време за размишления, но сега искам да ми кажеш всичко, което си спомняш за снощи.
Роджър кимна.
— Джейсън дойде, за да ме убие. Сигурно беше подкупил някои от дворцовите стражи. Каза, че имало някакъв лорд, който бил готов да плати за Аманвах и Сиквах.
— Каза ли кой? — попита Лийша.
Роджър поклати глава.
— Не се намирах в позиция да искам подробности.
— Продължавай — каза Лийша.
— Сигурно са знаели, че няма да се върнем в покоите ни през главния коридор — каза Роджър. — Чакаха ни в долния коридор. Простреляха Колив, но той се би до последно, като изби почти всичките. Остави Джейсън на мен.