Нарочно претупа нещата и пропусна изцяло намесата на Сиквах. Все още не знаеше какво да мисли за това. Неговата сладка, послушна Сиквах се беше превърнала пред очите му в нещо ужасяващо. Но каквато и да беше, тя му бе съпруга и той нямаше да я предаде.
— Значи, е било самозащита — каза Лийша.
— Разбира се, че беше самозащита — сопна ѝ се Роджър.
— Министър Джансън твърди друго — рече тя. — Той казва, че те е видял да вадиш нож на Джейсън преди няколко дни.
Роджър сведе поглед.
— Ами да… но след като той ме нападна.
— Нападнал те е, а ти не каза нищо?
— Ти тичаш ли за помощ всеки път когато някой те блъсне? — попита Роджър. — Или просто го блъсваш по-силно?
— Изобщо не се опитвам да блъскам никого — рече Лийша.
— Кажи го на Иневера — каза Роджър и видя със задоволство, че Лийша се забави със следващите си думи.
— Е, сега вече няма значение — каза тя, след като се съвзе. — Джансън твърди, че ти си тръгнал след Джейсън.
— И съм повлякъл със себе си Кендъл и съпругите ми? — попита Роджър.
Лийша сви рамене.
— Може просто да е бил спор, който е стигнал твърде далеч. И когато стражите са се опитали да ви спрат…
— Сме ги избили всичките? — попита Роджър. — Това звучи ли ти поне малко достоверно?
— Достоверно или не, Джейсън е мъртъв и ти си бил заварен надвесен над него с окървавения си нож — каза Лийша.
— Намери Чолс — каза Роджър. — Майстор от Гилдията на жонгльорите. Още преди месеци му разказах, че Джейсън уби Джейкъб и ме вкара в лазарета.
Лийша кимна.
— Ще го направя, но можеш ли да му вярваш? Първият министър като че ли е наплашил всички.
— Вкарай Гаред в стаята, когато го разпитваш — рече Роджър. — Той беше там, когато се случи.
— Гаред е знаел?! — избъбри Лийша. — Месеци преди да разкажеш нещо за това на мен?
Роджър я погледна спокойно.
— Гаред просто беше в стаята, когато ръководителят на гилдията ме разпитваше за изчезването ми миналата година. Тогава още не знаеше за какво става въпрос, но е сигурно, че Чолс не е наясно с това. Предполагам, че ако реши, че Гаред е там, за да опровергае думите му, няма да намери куража да излъже.
— Дори да разкаже на всички, това само ще подсили мотивите ти — каза Лийша.
— И без това вече си имам мотив — възрази Роджър. — Така и Джейсън ще се сдобие с такъв. — Той обгърна коленете си с ръце и ги придърпа към гърдите си. — Как са жените?
— Аманвах и Кендъл се намират под домашен арест до процеса — отвърна Лийша. — Пратих дърварите да ги пазят заедно с дворцовата стража. Не са особено доволни, но са в безопасност.
Роджър преглътна, забелязвайки пропуснатото име.
— А Сиквах?
— Сиквах — отвърна тихо Лийша — изчезна.
Докато стигне до края на сякаш безкрайното стълбище, краката вече я боляха. С напредването на бременността сънят ѝ ставаше все по-неспокоен, а мускулните схващания през нощта оставяха след себе си тъпа болка.
Но Лийша не идваше за пръв път в катедралата и след като напусна Южната кула, тя продължи по коридорите, докато не стигна до Източната, където отново започна да се изкачва.
Роджър не осъзнаваше колко бе загазил. Самата Арейн и Напътственик Питър бяха принудени да се намесят, докато разяреният Джансън не се умилостиви и не позволи на пастирите да отнесат изпадналия в безсъзнание Роджър в катедралата.
Но макар и там да се намираше в безопасност до процеса, той беше отговорен за смъртта на твърде много хора, за да се измъкне безнаказано. Ами Сиквах? Къде беше Сиквах? Стражите твърдяха, че така и не я бяха открили след нападението. Дали не беше отвлечена от онзи лорд, с когото работеше Джейсън? Отвличането на племенничката на Избавителя бе достатъчен повод за започването на война, за която все още не бяха подготвени.
Мислите отвлякоха вниманието ѝ от безкрайните стълби към върха на кулата, където тя се озова пред килия, подобна на тази на Роджър. Стражът ѝ кимна и отиде да отвори вратата. Вече бяха свикнали да я виждат тук.
— Джона — каза Лийша и мъжът вдигна глава от книгите си.
Пастирите го бяха накарали за наказание да преписва Каноните, докато те обсъждаха съдбата му.
— Лийша! — каза Джона, скочи и бързо отиде при нея. — Създателят да те пази. Добре ли си? Изглеждаш уморена. — Той отиде до единствения стол в стаята, вдигна няколко книги от него и ѝ предложи да седне. — Искаш ли малко вода?