В аурата ѝ не се забелязваше лъжа.
— Мътно? Какво означава това?
— Означава, че бъдещето му има твърде много разклонения, за да сме сигурни — отвърна Аманвах. — Твърде много интриги и желания, които са свързани с последствията. Той не е в безопасност. Поне това успях да видя.
— Заключен е в кула на триста фута над земята, в един от най-добре пазените и защитени дворци в света — каза Лийша.
— Пфу! — тросна се Аманвах. — Защитите на зеленоземците са нищожни. Всеки красиянски наблюдател може да се добере до него. Със сигурност и враговете му биха успели. — Тя поклати глава. — Трябваше да накарам Колив да убие този Златен тон още преди седмици, независимо от желанията на съпруга ми.
— Не се обвинявай — каза Лийша. — Това едва ли щеше да промени нещо. Играеш си с политика, която не разбираш.
Аманвах сви рамене.
— Кървавата политика е еднаква навсякъде, господарке. Когато някой се опита да те убие и се провали, ти се погрижваш да не получи втора възможност.
— А сега Роджър ще бъде убит от съдиите — каза Лийша.
Аманвах кимна.
— Предполагам, че вероятността да отсъдят в наша полза щеше да е по-голяма, ако се бяхме върнали в племето ти.
Лийша не можеше да възрази на това, но в аурата на Аманвах се забелязваше още нещо. Не измама, а…
— Има нещо, което не ми казваш.
Аманвах се засмя.
— Разбира се! Защо да ти вярвам повече, отколкото на другите зеленоземци?
„Неблагодарна кучка.“
— Направила ли съм нещо, с което да заслужа недоверието ти, Аманвах вах Ахман? — попита Лийша на красиянски. — Защо продължаваш да ме обиждаш, докато аз винаги съм била честна с теб?
— Нима? — попита Аманвах. — Кого носиш в утробата си, господарке? Моя рода или следващия херцог на Анжие?
Лийша я изгледа с любопитство.
— Заровете са ти казали, че Райнбек не може да бъде излекуван — предположи тя.
— Сама би трябвало да знаеш, ако си изследвала семето му — каза Аманвах.
— Направих го.
Воалът на Аманвах скри усмивката ѝ, но тя проблесна ярко в аурата ѝ.
— Наблюдава ли, докато хейсах вземаше мострата, или просто се довери на думата ѝ?
Лийша я зяпна стреснато и едва не разля чая си. Тя бързо остави чашата и се изправи.
— Моля да ме извиниш.
Аманвах кимна.
— Разбира се.
Уонда и пазачките трябваше да подтичват, за да не изостават от Лийша, която крачеше бързо по коридорите на двореца — първо до покоите си, за да вземе шишенце, а след това и до стаите на херцогинята.
Вратата отвори една от прислужничките на Мелни, която бързо отведе Лийша в личните покои на херцогинята.
— Какво мога да направя за вас, господарке? — попита Мелни, когато двете останаха сами.
На думи тя беше най-могъщата жена в Анжие, но на практика беше по-нисшестояща от Арейн и дори от Лийша.
Билкарката извади защитеното стъклено шишенце.
— Може би съм на път да открия лек, но трябва тайно да ми осигурите едно нещо.
Роджър седеше върху писалището в килията си, което беше довлякъл под прозореца, за да може да гледа към града, докато свири тъжно на цигулката си.
Чудеше се дали хората долу могат да го чуят. Надяваше се, че да, защото какво е един жонгльор без публика? Дори да не можеше да ги види, можеше да ги накара да почувстват болката му.
И без това нямаше какво друго да прави на лунната светлина. Пастирите не му бяха дали лампи, а защитената маска, която му позволяваше да вижда в тъмното, се намираше в покоите му, из които несъмнено бродеше Аманвах.
Не можеше да си поиска дори една свещ. Кого да помоли? Нямаше никакви посетители, с изключение на безименния църковен прислужник, който пъхаше подноса с храна под вратата или вземаше празния, който Роджър пъхаше обратно. Храната беше обикновена, но засищаща.
Прозорчето беше малко — достатъчно, за да си провре главата през него, но не и раменете. Не че имаше някакво значение. Дори да успееше да се провре през малкия отвор, отдолу имаше само празно пространство. Четирите кули се извисяваха на триста метра над земята.
Но всичко бе за предпочитане пред това, да седи и да се взира в стените на килията, а гледката през прозореца наистина беше впечатляваща, пред погледа му се ширеше цял Анжие. Той наблюдаваше как проблясъците на енергия озаряват града, когато въздушните демони се удряха в защитната мрежа, и свиреше за Аманвах.