Анжиерци може и да го чуваха, а може би не, но той знаеше, че Аманвах слуша. Свиреше за копнежа си по нея, за мъката си, за страха си за Сиквах. За своята гордост и за своята любов. За надеждата и за страстта си. За всички неща, които искаше да прошепне в хора, а думите го предаваха.
Но не и музиката.
— Съпруже.
Лъкът застърга по струните на цигулката. Роджър се затаи и се огледа, чудейки се дали си въобразява. Нима Аманвах беше намерила начин не само да го чува през подбрадника, но и да му говори?
— Ехо? — прошепна колебливо в него.
Но в този момент една ръка сграбчи решетките на прозореца и Роджър политна с писък назад, като падна от писалището. Ударът в пода го остави без дъх, но годините тренировки взеха връх и той се претърколи през глава и се изправи в приклекнала стойка на няколко фута от прозореца.
През малкия отвор го гледаше Сиквах. Тя носеше черна кърпа за глава и бял воал, но очите ѝ не можеше да се сбъркат.
— Не се страхувай, съпруже. Просто съм аз.
Няколко образа преминаха пред погледа на Роджър. Сиквах строшава гърлото на Сали. Сиквах прекършва гръбнака на стражника. Сиквах чупи врата на Ейбръм.
— Никога не си била нещо „просто“, съпруго — каза Роджър. — Макар че очевидно не съм знаел и половината от всичко.
— Напълно си прав да се гневиш, съпруже — каза Сиквах. — Пазех тайни от теб, макар и не по собствена воля. Самата дамаджа заповяда аз и моята сестра по копие да скрием истинската ни природа.
— Аманвах е знаела — рече Роджър.
— Само тя и никой друг от Севера — каза Сиквах. — Ние сме от кръвта на Избавителя. Тя е дама. Аз съм шарум.
— Какво си?
— Твоя дживах — рече тя. — Моля те, съпруже, ако не вярваш на останалото, повярвай поне на това. Ти си моята светлина и моята любов и ако Евджахът не го забраняваше, съм готова да се убия заради това, че те покрих със срам.
— Това не е достатъчно — рече Роджър, скръствайки ръце. — Ако искаш отново да започна да ти вярвам, трябва да знам всичко.
— Разбира се, съпруже — каза Сиквах.
В гласа ѝ звучеше облекчение, сякаш ѝ се беше разминало леко. И може би наистина беше така. Цялата ѝ кротост беше просто представление. Как да е сигурен, че и облекчението ѝ не беше?
Донякъде това изобщо не го вълнуваше. Откакто бяха разменили обетите си, Сиквах се беше държала единствено като вярна съпруга. Дори убийствата бяха извършени заради него и въпреки всичко, което се беше случило, Роджър не можеше да ги осъжда. Там някъде духът на Джейкъб най-после бе намерил покой, след като убийците му бяха наказани.
— Може ли да вляза? — попита Сиквах. — Обещавам, че ще отговоря честно, не, искрено, на всичките ти въпроси.
„Искрено ли? — чудеше се Роджър. — Или неискрено?“ Можеше да са и двете.
Той погледна със съмнение към малкия прозорец.
— Как смяташ да го направиш?
Кожата край очите ѝ се набръчка в усмивка и тя промуши глава през отвора. После започна да се гърчи и се появи ръката ѝ, която се притисна към стената.
Разнесе се изпукване, което накара Роджър да потрепне, и рамото ѝ също премина. Роджър беше гледал представленията на много акробати в Гилдията на жонгльорите, но никога не беше виждал нещо подобно. Тя беше като мишка, провираща се пред едносантиметровия процеп под вратата.
След няколко секунди Сиквах беше вече вътре и скочи на пода. Коленичи, простря ръцете си на пода и се наведе, като допря чело в килима. Носеше копринено шарумско облекло — панталон, пристегната с колан роба и гарвановочерна кърпа за глава, която ярко контрастираше с белия ѝ сватбен воал. Краката и ръцете ѝ бяха голи.
— Престани — каза Роджър.
Красиянците може и да харесваха тези прояви на подчинение, но те го караха да се чувства неудобно, особено от човек, който можеше да го убие с кутрето си.
Сиквах се надигна и седна на петите си, с лице към него. Тя свали воала си и разви черната кърпа, разкривайки косата си.
Роджър отиде до прозореца, подаде главата си навън и погледна надолу към стената на кулата. Не се виждаха никакви въжета, нито уреди за катерене. Нима я беше изкачила с голи ръце и нозе?
— Аманвах ли те изпрати да ме освободиш?
Сиквах поклати глава.
— Бих могла, ако ми нареди, но дживах ка не вярва, че такова е твоето желание. Тук съм, за да те наглеждам и да те пазя.
Роджър огледа оскъдно обзаведената малка стая.
— Няма много места, където да се скриеш, ако някой дойде да ме провери.