— Тя се обърна срещу теб, когато се провали на проверката за непорочност — каза Роджър. Той замълча, очаквайки отговор, но Сиквах мълчеше. — Никога не съм настоявал за проверка — отбеляза жонгльорът. — Дори напротив, казах, че не е необходима, но Иневера настоя.
Сиквах продължаваше да мълчи.
— И после Лийша излъга, че си минала, за да ти спести безчестието, но Аманвах се обърна срещу теб.
Мълчание.
— Направи го, защото те презираше или беше просто представление?
— Дамаджата хвърли заровете преди срещата — призна Сиквах. — Знаеше, че ще се опиташ да ме защитиш.
— Браво — каза Роджър. — Успяхте да заблудите дори мен.
Предполагаше, че трябва да се ядоса — да се разгневи дори — но нямаше сили за това. Миналото нямаше значение. Не беше изненада, че в началото Аманвах и Сиквах са били оръдия на Иневера. Онова, което искаше да разбере, бе какви бяха сега.
— Кой беше той? — попита Роджър.
— А?
— Мъжът, който… те позна — рече той.
Част от него не искаше да узнава, но той беше имал много жени, с което не се гордееше и нямаше право да я съди.
— Никой — отвърна Сиквах. — Разкъсах химена си по време на обучението по шарусахк. Безчестието ми беше просто измислица.
Роджър сви рамене.
— Определено си знаела какво правиш.
Тя отново се засмя, сладък, звънлив звук.
— Дама’тингите ни научиха на танца на възглавниците, за да може аз и сестрите ми да изглеждаме като идеалните невести.
Танцът на възглавниците. Самият израз го накара да се смути. Той смени темата.
— Защо Аманвах отрови Лийша?
За пръв път момичето се поколеба.
— Аманвах приготви отровата, съпруже, но аз я сипах в чая.
— Това не отговаря на въпроса ми — рече Роджър. — И двете сте участвали в заговора. Има ли значение кой какво е направил?
— Дамаджата беше много раздразнена, когато под влияние на твоята господарка чичо ми създаде шарум’тингите — отвърна Сиквах. — Красиянските жени винаги са били нейната сфера на действие и тя имаше други планове за тях.
— Опитала си се да убиеш приятелката ми, защото е убедила Джардир да даде права на жените? — попита Роджър.
— Сипах чернолист в чая, защото дамаджата нареди — отвърна Сиквах. — Аз лично бях доволна от прокламацията на Шар’Дама Ка. Сестрите ми по копие можеха да излязат открито и да спечелят слава в нощта. Съжалявам, че не ми позволиха да направя същото.
— Това може да се промени — каза Роджър. — Тайната ти е разкрита. Когато се върнем в Хралупата, ще можеш…
— Прости ми, съпруже, но тайната остава — прекъсна го Сиквах. — Никой, освен ти и моите сестри съпруги, не остана жив, за да я издаде. Способността ми да защитавам теб и моята дживах ка ще бъде силно ограничена, ако и останалите узнаят за способностите ми.
— А ако аз, като твой съпруг, ти наредя да престанеш да криеш коя си? — попита Роджър.
— Тогава ще се подчиня. Но не мисля, че си толкова глупав.
Думите ѝ разсмяха Роджър.
— Каза, че можеш да ме измъкнеш оттук. Как?
— Вратата е дебела, но все пак това си е само дърво — каза Сиквах. — Мога да я строша, но ще отнеме време и ще разбудя духовниците. По-лесно е да се измъкна през прозореца и да се спусна на долното ниво. Твоите свети мъже не са воини като даматите. Ще е много лесно да убия стражите и да взема ключовете.
— Не искам да убиваш никого — каза Роджър. — Само ако животът ни зависи от това.
— Разбира се — съгласи се Сиквах. — Дживах ка знаеше, че желанието ти ще е такова.
Роджър се сети за подбрадника, който лежеше в защитеното си гнездо.
— Тя слуша ли ни сега?
— Да — каза Сиквах. — Огърлицата ми ѝ позволява да ме чува, когато пожелае.
— А може ли да ти говори?
— Да. Но хора е настроен само към мен. При теб няма да работи. В момента дама’тингата работи върху обица за теб. Извинява се, че не го е направила по-рано. Междувременно аз ще бъда нейният глас.
— И какво иска да каже? — попита Роджър.
— Че вече е късно — отвърна Сиквах — и не знаем какво ще ни донесе следващият ден. Моли те да поспиш, докато все още е тъмно.
Роджър се взря в мрака.
— Ти на гредите ли ще спиш?
— Аз не изпитвам такава нужда от сън — каза Сиквах. — Ще медитирам, за да възстановя силите си и да бъда нащрек за всяка опасност. Затвори очи, любов моя, и знай, че те пазя.