Роджър последва съвета ѝ и наистина се почувства в безопасност, но мислите препускаха в главата му и той не можеше да се отпусне.
— Не мисля, че ще успея да заспя.
Сиквах скочи безшумно на пода. Роджър потрепна, когато красиянката се плъзна гола в леглото при него.
— Дживах ка нареди да те приспя, съпруже — измърка тя.
— При вас всичко ли става по команда? — попита Роджър.
Сиквах го целуна; устните ѝ бяха все така меки, макар той вече да знаеше колко жестока може да бъде.
— Това, че ми заповядват да направя нещо, съпруже, не означава, че не го желая. — Тя чевръсто свали шарения му панталон. — Или че няма да изпитам удоволствие от него.
Лийша завъртя шайбата, нагласявайки лещите на увеличителния апарат.
Разликата в пробите веднага си пролича. В онази, която бе донесла Росал, имаше само няколко живи семена. В тази ги имаше в изобилие, макар да бяха мудни и слаби.
Упоени.
Тя погледна през прозореца. Слънцето едва се подаваше на хоризонта. Дали Арейн щеше да е вече будна?
Информацията беше твърде важна, за да чака. Тя изпрати бързоходка и момичето се върна почти веднага с покана да отиде при херцогинята майка.
— Сигурна ли си? — попита напрегнато Арейн, щом Лийша пристигна при нея. — Нали не е някакъв номер на бялата вещица, за да се пазари за съпруга си?
Възрастната жена все още беше облечена с нощницата си, изненадващо износена и обикновена дреха, но не бе изгубила властното си поведение, а и не беше в настроение за размяна на любезности.
Лийша кимна.
— Аманвах може и да търси начин да се спазари, Ваша Светлост, но беше права. Това не е семето на същия мъж. Освен ако не се доверявате на Мелни…
Арейн махна с ръка.
— В това момиче няма и капчица коварство, а от тази лъжа не би могла да спечели нищо.
— Тогава Росал ни е излъгала — каза Лийша. — И се съмнявам, че заговорът приключва с нея.
Арейн кимна.
— Тази история продължава още откакто това момиче си пълнеше пелените. — Тя изцъка с език. — Жалко. Сърцето на твоя Гаред ще бъде разбито, когато я обесим за измяна.
— Може да е само пионка — произнесе предпазливо Лийша. — Може да проявим милост, ако тя ни отведе до истинския предател в двореца.
Макар че вече имаше някакви подозрения.
— Смяташ, че Джеса го е направила — каза Арейн.
Лийша сви рамене.
— Може би. Отчасти.
Арейн изсумтя и се изправи.
— Прати бързоходец да доведе бялата вещица до един час и ме изчакай в дневната да си сложа бронята.
Час по-късно Арейн отново бе издокарана в кралските си дрехи, с корона на главата и гледаше отвисоко към Аманвах, която поне бе проявила смирение и се бе поклонила по-ниско пред херцогинята майка.
— Знаеш ли кой е упоявал сина ми? — попита Арейн.
Аманвах кимна леко; очите ѝ зад воала не разкриваха нищо.
— Знам.
— Не само кой му е давал отровата, а и кой го е заповядал? — попита Арейн.
Отново леко кимване. Арейн чакаше, но Аманвах не каза нищо. Минутите пълзяха, докато двете се гледаха изучаващо с кралско достойнство.
— Ще го споделиш ли с нас? — попита най-накрая Арейн.
Аманвах присви леко рамене.
— Съпругът ми стои заключен в кулата, защото се осмели да се защити под вашия покрив. Моята сестра съпруга липсва, а вие не правите нищо, за да я намерите. Кендъл и аз сме затворнички в покоите ни. Кажете ми, херцогиньо, защо да ви помагам?
Арейн започна да потупва с пръст по фината порцеланова чаша, създавайки мънички вълнички по повърхността на чая.
— С изключение на очевидното ли? Бих могла да освободя съпруга ви. Да претърся из основи града за Сиквах. Да ви оставя да излизате свободно от покоите ви.
Аманвах леко поклати глава, докато разбъркваше чая си.
— Простете ми, херцогиньо, но не можете да го направите. Попитах заровете си за това. Имате голяма власт, но тя се изразява в дреболиите между отделните укази, а съпругът ми е твърде известен, за да избегне съдбата му вниманието на херцога. Бъдещето е пълно с разклонения, но във всички тях вие не успявате да промените решението му.
Арейн запази хладнокръвие, но устните ѝ почти изчезнаха, когато ги сви гневно. Малко неща мразеше повече от това, да ѝ напомнят за ограничената ѝ власт.
— Може би е така — каза най-после тя. — Ще има процес, никой не може да попречи, но не бързай да отхвърляш предложението ми. Вероятно няма да успея да променя решението на сина ми, но едно от нещата, на които ми дава право законът, е проявата на милосърдие. Дори Райнбек да нареди да екзекутират съпруга ви, аз мога да го помилвам с махване на ръката, и дори тримата ми синове заедно няма да могат да ми попречат.