Погледът на Аманвах се задържа дълго време върху нея. Накрая красиянката се обърна към Лийша.
— Това истина ли е?
Лийша погледна към Арейн, после към Аманвах и сви рамене.
— Не съм експерт в анжиерските закони, но определено е възможно.
— Мога да ви представя съответните документи, за да го докажа — каза Арейн.
Аманвах поклати глава и се изправи.
— Няма да е необходимо. Ще хвърля заровете.
— Направете го тук, ако желаете — каза Арейн, макар думите ѝ да прозвучаха повече като заповед, отколкото като молба. — Така ще видя тази магия в действие.
Аманвах се замисли за миг, после кимна. Погледна към Лийша, която остави чашата си на масата и отиде да дръпне тежките завеси, а красиянката коленичи на дървения под между дебелите килими и разстла искрящо бялата си гадателска кърпа.
Лийша беше принудена да издърпа килимите, за да запуши отвора под вратата, през който проникваше светлина, и скоро единственото сияние в стаята се излъчваше от алагай хора в шепата на Аманвах. Лийша и херцогинята майка наблюдаваха напрегнато, но Аманвах мърмореше молитвите си на красиянски и никоя от тях не можеше да различи скритите ѝ зад воала устни.
Тя извади малко запушено шишенце — вероятно с кръвта на Роджър — и поръси заровете, преди да ги разклати в ръката си и да ги хвърли. Защитите проблеснаха зловещо, когато заровете промениха естествената си траектория, за да образуват диаграмата. Лийша не можеше да разчете значението ѝ, но след като известно време се взира в тях, Аманвах кимна и се отпусна назад върху петите си. Лийша извади едно мускалче с химическа светлина от престилката си и го разклати, за да го накара да засвети.
— Ще искам три неща — каза Аманвах.
— Три неща в замяна на едно — измърмори Арейн.
Аманвах сви рамене.
— Можете да се пазарите колкото си искате.
Тонът ѝ даваше ясно да се разбере, че усилията на херцогинята ще са безплодни.
— Какви три неща? — попита Арейн.
— Щом процесът приключи, ще помилвате съпруга ми, мен и моите сестри съпруги — каза Аманвах. — Без всякакви увъртания. Ще бъдем свободни да си вървим и ще ни осигурите защита, докато не се върнем в Хралупата.
Арейн кимна.
— Дадено.
— Ще ми позволите всеки ден да посещавам съпруга си — продължи Аманвах.
— Мога да ви дам по един час всеки ден до процеса — каза Арейн.
Аманвах кимна.
— Съгласна съм.
— И последното? — попита Арейн.
Аманвах се обърна към Лийша.
— Капка от кръвта на господарката Лийша.
Лийша скръсти ръце на гърдите си.
— Абсолютно невъзможно!
Нямаше представа какви вреди би могла да ѝ нанесе жената с тази единствена капка. Ако просто попиташе, щеше да я обиди.
— Лийша — каза Арейн и тонът ѝ прозвуча предупредително.
— Не разбирате за какво моли тя — каза Лийша. — Дадете ли кръвта си на една дама’тинга, все едно ѝ давате нож да ви пререже гърлото. Защо изобщо да се съгласявам с това?
— Защото от него зависи бъдещето на херцогството ми! — изсъска Арейн. — Дайте ѝ или ще накарам да я вземат насила.
Лийша оголи зъби.
— Не ме заплашвайте, Арейн. Ще защитавам мен и детето, което нося. Ако стражите ви ме докоснат даже с пръст, ще срутя замъка върху главата ви.
Очите на Арейн проблеснаха, но Лийша говореше съвсем сериозно и възрастната жена го знаеше. Билкарката задържа погледа ѝ за миг, след което се обърна към Аманвах.
— Две условия.
Аманвах присви очи. Красиянците обожаваха да се пазарят.
— Които са?
— Ще използваш капката още сега, тук, като произнесеш въпроса си на тесански — започна Лийша.
Аманвах кимна.
— И второто?
— Ще се съгласиш да хвърлиш заровете веднъж за мен някога в бъдещето — каза Лийша. — Сама ще реша кога и какъв ще бъде въпросът.
Аманвах присви очи.
— Съгласна съм. Стига въпросът ти да не засяга пряко народа или семейството ми.
В отговор Лийша извади един ланцет от джобчето на престилката си, изпъна пръста си и се приготви да го бодне.
— Значи, се договорихме?
— Да — каза Арейн.
— Договорихме се — потвърди Аманвах.
— Протегни заровете си.
Лийша притисна ланцета към възглавничката на показалеца си и изцеди една капка кръв върху заровете на Аманвах.