— Баронът иска ръката ти — каза Арейн с равен глас. — Всеки глупак може да го види. А мъж, който иска нещо толкова силно, обикновено го получава.
Бузите на Росал се изчервиха красиво, но в думите на херцогинята нямаше въпрос, затова тя продължи да мълчи.
— Но не и този път — каза Арейн. Росал се справи добре с прикриването на изненадата си, но дори това хитро същество не успя да сдържи потрепването си. — Много по-вероятно е да прекараш остатъка от живота си в килия, отколкото в леглото на барона.
При тези думи Росал напълно изгуби самообладание и зяпна.
— Ваша Светлост?
— Чие семе отнесе на господарката Лийша? — попита Арейн. — Знам, че не е било на сина ми.
Росал застина с разширени очи, като уплашена кошута. Погледна към изхода, но двете жени Кътър се изстъпиха пред вратата със скръстени ръце.
— Не чувам отговор — каза раздразнено Арейн. — По-добре говори, ако не искаш до края на деня да увиснеш на бесилката на Площада на предателя.
— Д-джакс — отвърна Росал. — Негово беше.
— Защо? — попита Арейн.
— Господарката Джеса — започна Росал и херцогинята майка изсъска. — Тя каза, че господарката Лийша иска да я измести като кралска билкарка, да ѝ открадне поста и да поеме контрола над училището.
— Никога не съм искала подобно… — започна Лийша, но Арейн я накара да замълчи с рязко махване на ръката.
— Застраши бъдещето на цялото херцогство заради репутацията на господарката си? — попита Арейн.
Росал падна на колене и от очите ѝ потекоха сълзи, които си проправяха пътечки по напудреното ѝ лице.
— А-аз не… Господарката Джеса щеше да намери лекарство, ако то изобщо съществува. К-какво можех да направя?
„Какво, наистина?“ — зачуди се Лийша. Господарката Джеса държеше живота на Росал в ръцете си. Не можеше да се очаква, че момичето ще я предаде и ще разчита, че херцогинята ще повярва на нейната дума, а не господарката ѝ.
Изпита съчувствие към Росал, но в погледа на Арейн нямаше и капчица жалост.
— Ти също ли тровеше херцога?
Росал изглеждаше искрено уплашена.
— К-какво? Не! Никога! — Тя се поколеба. — Понякога господарката Джеса ни даваше отвари за плодовитост за него…
Арейн я прекъсна с жест.
— Вярвам ти, момиче, макар че това не оправдава предателските ти действия.
— Моля Ви, Ваша Светлост… — започна Росал.
— Тишина! — каза Арейн. — Каза ми всичко, което исках да знам. Ако искаш да си запазиш езика, дръж го зад зъбите си, докато разговарям с господарката ти.
Тя се обърна към вратата.
— Уонда, скъпа, доведи ми Джеса.
— Да, майко — каза Уонда, отвори вратата и след малко се върна, следвана по петите от господарката Джеса.
Жената влезе спокойно в стаята, но се спря при вида на коленичилата на пода Росал с набразденото ѝ от сълзи лице. Погледна назад, но Уонда вече беше затворила вратата и двете с Бека отново бяха блокирали изхода.
Джеса си пое дълбоко дъх и се обърна, оглеждайки стаята с хищнически поглед. Носеше престилката си с много джобове и Лийша знаеше отлично каква вреда може да нанесе със съдържанието им.
— Да разбирам ли, че Ваша Светлост не смята Росал за подходяща за младия барон? — попита Джеса.
— От кога даваш на Райнбек отвари за безплодие? — сопна ѝ се Арейн.
Джеса пристъпи напред, разпервайки ръце.
— Това са глупости…
— Свали си престилката — каза Лийша.
— Какво?
Джеса направи още една крачка напред и Лийша спусна ръката си към торбичката с хора.
— Уонда — каза Арейн, — ако Джеса направи още една крачка напред, без да си свали престилката на пода, пронижи крака ѝ със стрела.
Уонда бързо зареди арбалета си.
— Кой крак?
Ъгълчето на устата на херцогинята потрепна в усмивка.
— Изненадай ме, скъпа.
Джеса сбърчи вежди, но изпълни заповедта; свали престилката си и я остави на земята, поглеждайки с омраза към Лийша.
— Ваша Светлост, не знам какво ви е казала…
— Нищо по-различно от онова, което ми каза Бруна преди толкова години — отвърна Арейн, — макар че аз бях твърде упорита, за да я послушам.
— Какво доказателство… — започна Джеса.
— Това не е съд — прекъсна я Арейн. — Не се нуждая от съдия, за да те освободя от поста ти и да те хвърля в окови до края на живота ти. Не си тук, за да обсъждаме доказателствата.
— Тогава за какво съм тук? — попита Джеса.
— За да ми кажеш защо — отвърна Арейн. — Винаги съм се отнасяла добре с теб.