— Тишина! — изсъска Иневера и усиленият ѝ глас ги шибна като бич. — Вие сте дамаджи’тинги, а не някакви си жалки дал’тинг дживах, които пълнят шишетата със сълзи над трупа на мъртвия шарум. Красия зависи от нас. Длъжни сме да вярваме, че Ахман ще се върне, и трябва да запазим империята му, докато той не си я изиска обратно.
— Ами ако не го направи? — попита дамаджи’тинга Кева с хладно спокойствие.
Единствено тя сред всичките дамаджи’тинги не беше изгубила съпруг.
— Тогава ще се обединим, докато не му открием подходящ наследник — отвърна Иневера. — Няма никакво значение какво се е случило днес тук. — Тя огледа жените. — В отсъствието на Ахман духовниците ще се опитат да изпият силата ни. Видяхте магията, която демонстрирах пред дамаджите. Всяка една от вас има бойни хора, които сте използвали пестеливо при нужда. Вие и вашите най-могъщи дама’тинги трябва да намирате поводи, за да демонстрирате собствените си сили. Време е да престанем да ги крием.
Тя огледа събралите се в полукръг жени и видя решимост там, където допреди малко имаше сълзи.
— Всяка ний’дама’тинга трябва да започне да приготвя нови хора за заклинания и да бродира върху робите си заклинанията за невидимост на севернячката. Абан разполага с много макари със златна нишка, които ще разпрати до дворците на всички дама’тинги. Ще преодолявате всички действия да ни попречат да се движим през нощта. Ако някой мъж се опита да ви възпре, пречупете го. Публично. Убивайте алагаи. Изцелявайте воини, които са на смъртно легло. Трябва да покажем на мъжете в Красия, че сме сила, от която трябва да се страхуват хора и демони, и че не се боим да си изцапаме маникюра.
Глава 3
Ашия
333 г. СЗ, Есен
Ашия се вцепени, когато съпругът ѝ предизвика баща ѝ на двубой за правото да седне на Черепния трон. Намесата ѝ беше немислима, но не можеше да отрече, че изходът от двубоя щеше да я засегне, независимо от това, кой щеше да победи.
Тя вдиша дълбоко и намери центъра си. Това беше иневера. Ашия леко се размърда, като отпусна някои мускули и напрегна други, без да променя позата си; тя висеше, опряла пръстите на ръцете и краката си в куполообразния таван на нишата вляво от Черепния трон. По този начин можеше да остане така безкрайно дълго време, като дори можеше да поспи, без да напуска поста си.
В другия край на залата сестра ѝ по копие Мича беше заела същата поза в нишата и мълчаливо наблюдаваше случващото се през мъничка дупчица в богатата украса над свода. Джарвах се беше разположила зад колоните до Черепния трон, където никой, с изключение на Избавителя и дамаджата, не можеше да отиде без покана.
Скрити в сенките, кай’шарум’тингите бяха незабележими дори за онзи, който влезеше в нишите. Но ако се появеше някаква заплаха за дамаджата, те щяха да изскочат веднага и да засипят нападателя със заострено защитено стъкло, а миг по-късно щяха да се озоват между нея и опасността, поставили в пълна бойна готовност копията и щитовете си.
Кай’шарум’тингите и нарастващият брой техни сестри по копие охраняваха открито дамаджата, когато тя отиваше някъде, но Иневера предпочиташе да ги държи в сянка винаги когато бе възможно.
Най-после съветът бе разпуснат и дамаджата остана сама, заедно с двете ѝ най-доверени съветнички, дамаджи’тинга Кева и дъщеря ѝ, ний’дамаджи’тинга Мелан.
Дамаджата щракна леко с пръсти и Ашия и Мича скочиха безшумно на земята. Джарвах се появи иззад колоните и трите придружиха дамаджата до покоите ѝ.
Там ги очакваха съпругите дал’тинги на Избавителя Таладжа и Евералия. Погледите им се плъзнаха към дъщерите им Мича и Джарвах, но те знаеха, че не бива да разговарят с кай’шарум’тингите, докато охраняват дамаджата. А и без това нямаше какво толкова да си кажат.
— Банята ви е готова, дамаджа — каза Таладжа.
— Приготвени са и нови копринени одежди — додаде Евералия.
Ашия все още не можеше да повярва, че тези смирени, сервилни жени са съпруги на Избавителя, макар светият ѝ чичо да се беше оженил за тях години преди да дойде на власт. Веднъж дори си беше помислила, че жените крият своите умения и сила точно както самата тя бе научена.
Ала през годините Ашия беше прозряла истината. Таладжа и Евералия вече бяха съпруги само по име, след като утробите им бяха пресъхнали. Обикновени прислужници на съпругите в бяло на Избавителя.