Арейн кимна, но в аурата ѝ проблесна неувереност. Оцветяваше я и чувството, че е предадена, но въпреки това тя продължаваше да уважава Джеса. Жената беше опасна и Арейн се притесняваше, че може би ще се измъкне от мрежите им.
— Има ли още нещо? — попита Джансън.
Аурата му показваше ясно, че той знае, че има и друго. Едва ли го беше повикала само за да повтори заповедите, които беше дала по-рано.
— Нуждаехме се от помощта на красиянската принцеса, за да разкрием заговора — каза Арейн. — Получихме я срещу определена цена.
Аурата на Джансън се промени и лицето му се вкамени, когато осъзна накъде клони тя.
— Полухват.
Арейн кимна.
— Процесът му ще се проведе, но каквато и да е присъдата, аз ще го оправдая.
— Ваша Светлост — започна Джансън с напрегнат глас, — племенникът ми беше помпозен фукльо, често и бреме на Бръшлянения трон, но въпреки това си остава мой племенник. Не мога просто да…
— Можеш и ще го направиш — отряза го Арейн. — Не очаквам да ти хареса, но е необходимо, а и ако пострада, по улиците ще избухнат бунтове. Ще остане в кулата до началото на процеса, но когато господарката Лийша потегли за Хралупата, той и пастир Джона ще тръгнат с нея.
В аурата на Джансън пламна ярост. Толкова силна, че Лийша се напрегна, плъзна ръка в торбичката си за хора и сграбчи жезъла. Ако той направеше дори най-малката крачка напред, тя щеше да го пръсне на хиляди парченца.
Но внезапно пламтящата емоция се срина, затисната от такава мощна воля, че Лийша се уплаши почти толкова силно, колкото и от гнева. Първият министър се поклони вдървено.
— Както нареди Ваша Светлост.
Той се завъртя на пети и излезе от стаята, без да чака да го освободят.
Арейн въздъхна.
— Често съм казвала, че ще платя всяка цена, за да оправя безплодието на сина ми, но не съм смятала, че това ще ми струва загубата на двамата ми най-близки съюзници в един ден.
Лийша положи ръка върху нейната.
— Имате и други. Щом напуснем града, лорд Джансън ще се върне при вас.
Но когато си спомни за гнева в аурата му, тя вече не беше толкова сигурна.
Глава 24
Брайър
333-334 г. СЗ, Зима
Брайър се събуди върху свинекореновата леха в градината на херцогинята. Майка му беше предложила истинско легло, но Брайър не беше спал в легло или с покрив над главата повече от десет години. Още откакто беше на шест и небрежността му беше изгорила цялото му семейство.
Страхът го беше запазил жив през всичките тези години. Онази нервна жилка, която го караше да застава нащрек при всеки звук и при най-лекото движение. Спеше само по няколко часа от време на време, готов веднага да скочи и да побегне. Защитените стени и меките легла караха човек да забрави, че нощта го чака отвън, готова да вземе всичко.
И какво е да умре.
Брайър започна да къса листата на свинекорена и да ги тъпче в джобовете си. Плевелът се срещаше доста често, но никога не беше в излишък за човек, който излиза в нощта.
Суматохата в двореца продължи до късно вечерта, крясъците от убийствата утихнаха до пълна тишина и убиецът беше извлечен от двореца и отнесен в Светия дом. Това не беше негова грижа. В Лактън имаше хора, които разчитаха да доведе помощ от херцога. Нищо не беше по-важно от това, да заведе граф Тамос в манастира.
Той тръгна към конюшнята, но там не завари суетнята, която бе очаквал. Не се подготвяха коне, нито се събираха войници. Той хвана една от помощничките за ръката.
— Къде е графът?
Жената погледна Брайър и сбърчи нос. Тя вонеше на фъшкии, а миризмата на свинекорен ѝ беше противна? Ето докъде води спането в легло.
— Я повтори?
Свикнал да наблюдава хората от скривалищата си, години наред Брайър почти не беше говорил. Той разбираше тесански и красиянски, но говоренето все още му беше чуждо и понякога беше трудно да му се разбира.
— Тря’аше да водя графа на юг. Къде е той?
— Едва ли Негова Светлост принц Тамос ще ходи където и да е днес — каза жената. — Тая история с магьосника с цигулката разбуни целия град.
Брайър стисна още по-силно ръката ѝ.
— Не мога да чакам. Хората разчитат на нас.
— Добре, аз какво трябва да направя?! — извика жената и изтръгна ръката си от неговата. — Да не съм херцогинята майка!
Брайър се сепна, отстъпи назад и вдигна примирено ръце. Виждаше как отпечатъците от пръстите му се зачервяват върху ръката ѝ.
— Извинявай. Не исках да стискам силно.
— Не се притеснявай — отвърна жената, но разтърка ръката си и Брайър знаеше, че мястото ще посинее.