Тамос отвори уста, но после я затвори. Погледна безпомощно към Гаред.
— Някоя зима може да настинеш — каза Гаред.
Брайър сви рамене.
— Мога да си запаля огън.
— Както искаш — каза Тамос. — Колко време ще ни отнеме да стигнем до манастира на пастир Алин?
— Десет дни — каза Брайър.
— Толкова дълго? — попита Самент.
— Не можем да вървим по пътя — каза Брайър. — Има наблюдатели навсякъде. Ще минем през блатата.
— Това не ми харесва — каза Гаред. — Конете си чупят краката в мочурищата, да не говорим за вратовете на ездачите.
— Пътеките криволичат — каза Брайър, — но през повечето път мога да намирам твърда земя.
— Можеш ли да ни нарисуваш карта? — попита Тамос.
Брайър поклати глава.
— Не мога да чета, но знам пътя.
— Ще ти доведем картограф — каза Тамос.
— Има ли храна? — попита Брайър.
Тамос се усмихна.
— Още ли си гладен? Поискай си хляб от готвача.
Брайър поклати глава.
— За манастира. Препълнен е. Много гладни.
Тамос кимна.
— Мога да си представя. Нямаме време да откараме цял керван с провизии, но петстотин конни Дървени войници могат да носят значително количество храна, стига да има пасища за конете.
Брайър кимна.
— За толкова много ще отнеме повече време.
— Херцогът не каза ли да вземеш петдесет? — попита Гаред.
— Ти как мислиш? — Тамос бръкна в жакета си и извади сгънат пергамент с кралския печат. Той посочи едно тъмно петно върху хартията. — Това петно пречи да се разчете както трябва. Може и да пише петдесет, но това, разбира се, ще е лудост.
— Разбира се — съгласи се Гаред.
— Само глупак ще се съгласи да тръгне с толкова малък отряд — потвърди Самент. — Наистина, сигурно пише петстотин.
— А защо не пет хиляди? — попита Гаред.
Тамос поклати глава.
— Не можем да направим това, освен ако не искаме да лишим защитата на Хралупата от всички дървари. Няма да я оставя незащитена. Кавалерията ми ще стигне, докато не научим повече за ситуацията. Искам да сме бързи и гъвкави.
Брайър кимна нетърпеливо. Лактънците нямаха никаква кавалерия. С петстотинте Дървени войници можеха да защитят манастира от почти всичко, а ако се пестеше, храната щеше да стигне за много месеци.
— С нетърпение очаквам да видя езерото — каза Гаред. — Чувал съм, че е толкова голямо, че не се вижда отсрещният бряг.
Тамос кимна.
— Виждал съм го веднъж и такава гледка не се забравя. Но ти няма да дойдеш, бароне. Някой трябва да се грижи за Хралупата, докато ме няма.
— Говориш така, сякаш няма да се върнеш — каза Гаред.
— Възнамерявам да се върна — отвърна Тамос, — но няма гаранции, когато врагът е толкова близо. Трябва да си готов да ги поведеш.
— Хората ме слушат, да — рече Гаред, — но не съм създаден за политика и писане на документи.
— Ние правим онова, което трябва, а не каквото искаме.
— И Избавителят ми каза същото веднъж — отбеляза Гаред.
— Не знам дали Арлен Бейлс е Избавителят — каза Тамос, — но ако го видиш…
Гаред се усмихна.
— Да. Ще ти го пратя.
Прекараха три дни в Хралупата, докато Тамос събере хора. Брайър прекара времето в изследване и откри и други, които живееха в Гората на билкарите. Някои бяха от народа на баща му, красиянци, но други бяха тесани, които се бяха захванали да рисуват защити по кожата си. Денем носеха свободни роби, а нощем само набедрени препаски, докато убиваха ядрита с голи ръце.
Брайър ги наблюдаваше скришом, но беше очарован. Не ги разбираше съвсем, но с времето сигурно щеше да проумее.
Първите няколко дни след напускането на Хралупата напредваха добре, но когато навлязоха в обширните мочурища, обграждащи езерото, започнаха да се движат по-бавно. Студът ги спасяваше донякъде от комарите, но въпреки това хората непрекъснато се пляскаха по голата кожа и се оплакваха.
Брайър посочи някакви следи.
— Блатен демон.
— Никога не съм виждал — каза Самент.
— Нито пък аз — обади се Тамос.
— Дребни — каза Брайър, разпервайки ръцете си. — Дълги ръце. Блатната плюнка лепне на всичко. Гори и разяжда едновременно, не можеш я изми.
— Как се убиват? — попита Тамос.
— Отстъпваш настрани. Блатитата не могат да си кривят ръцете. Трябва да се обърнат. — Той повдигна ръка и посочи хлътналата част под гръдния му кош. — Мушкаш с копието тук. Няма броня.
— Очевидно знаеш много за тях — каза Тамос.
Брайър се усмихна. Може да не разбираше от карти, но пък познаваше ядритата.