Думите му като че ли поуспокоиха Джаян.
— Аз ще ги смажа. Ще им извадя очите и ще ги изям. Поколения рибари ще шепнат името ми с ужас.
— О, не се и съмнявам — съгласи се Абан, без да отмества очи от пода, за да би случайно да погледне към млечнобялото дясно око на Джаян.
Беше му поръчал красива превръзка от защитено злато, но Джаян отказваше да я носи. Младият Шарум Ка знаеше, че окото му изнервя мъжете, и се наслаждаваше на неудобството им.
— Междувременно можете да прекарате зимата в разкош — Абан посочи с жест пищно обзаведената стая, — на топло и с изобилие на хубава храна, докато обитателите на езерото треперят на замръзналите си съдове и дъвчат рибешки глави, за да залъжат празните си стомаси. — Той се съмняваше, че нещата са точно така, но винаги беше по-добре да преувеличава, когато ласкаеше Шарум Ка. — Работата по имението ви в Дара на Еверам отново започна, а една зеленоземска дживах топли постелята ви.
— Искам слава, а не разкош — каза Джаян, пренебрегвайки успокояващите думи. — Трябва да има начин да ги нападна. Сега, преди зимата да се развихри.
И наистина имаше, но Абан не възнамеряваше да позволява на момчето да го разбира. Планът беше твърде рискован и той не искаше да провали изпълнението му заради глупавата му гордост, която им беше струвала почти цялата пленена флотилия.
От десетте големи кораба, които бяха оцелели след пожара, лактънците си върнаха четири, а два бяха изгорели дотолкова, че не можеха да бъдат поправени. Един беше изгубен при прилива на водни демони, които бяха взели и няколко по-малки съда. Абан беше изпратил останалите в един скрит залив, охраняван от неговите хора, където изучаваха науката на плаването и корабостроенето чрез книги, подкупи и клещите на мъчителите му.
Звукът на шарак рог накара и двамата да се изправят. Абан погледна през прозореца и веднага забеляза причината.
— „Воплите на шарума“.
Джаян изсъска, грабна копието си и хукна към прозореца, сякаш възнамеряваше да се опита да улучи намиращия се на четвърт миля красив боен кораб, който се приближаваше от север, използвайки за прикритие сгъстяващия се сумрак.
Капитан Делия беше променила името му, след като си го беше върнала от красиянците. На знамето му имаше женски силует, загледан в далечината, но отхвърленият ухажор беше заменен от силуета на подпален шарум. Корабът ги нападаше редовно, изпитваше отбраната им и оправдаваше името си. Точно Делия и „Воплите на шарума“ бяха откраднали скорпиона, за да могат лактънци да изкопират дизайна му.
Всеки път появата на кораба означаваше печал и загуба за окупаторите и безсилна ярост за Джаян. Често корабът се приближаваше до ръба на обхвата на метателните оръжия, обсипваше доковете с огън или смъртоносен дъжд от стрели и отплаваше, преди мендингите да успеят да отвърнат на огъня.
Джаян беше опитал да премести чините към доковете и сградите, които се намираха най-близо до водата, но капитанката някак си беше предусетила плановете му и нападна на друго място, привличайки силите на Джаян, докато другите кораби предприеха смела спасителна операция за техните удобно разположени братя.
Всеки път когато се опитваха да се противопоставят на „Воплите на шарума“, капитан Делия като че ли предугаждаше плановете им и сменяше тактиката. Нямаше как да знаят дали сега тя идваше просто за да разрушава, или имаше нещо друго наум.
Абан наблюдаваше предпазливо как корабът се носеше покрай бреговата линия, далеч от обхвата им. Щеше рязко да смени посоката, когато приближеше целта си. Мендингите по всички докове и на брега наскачаха и затаиха дъх, защото знаеха, че ще разполагат само с няколко мига, за да се прицелят и да стрелят. Джаян беше обещал дворец на групата, която успееше да потопи проклетия кораб.
Но тогава плавателният съд обърна и Абан усети как сфинктерът му се стяга.
— Черното сърце на Ний.
— А? — рече Джаян и се обърна да погледне Абан точно когато рамката на прашката се изнесе напред, изстрелвайки тежък снаряд право към тях.
— Шарум Ка! — извика Абан и се хвърли върху мъжа.
Джаян беше мускулест тип, но дори той не успя да издържи тежкото туловище на Абан, което го събори на пода. Когато паднаха на килима, той го отблъсна и кхафитът се търкулна настрани.
— Как се осмеляваш да ме пипаш с нечистите си ръце, свинеядна камило! Ще убия…